Българската селекция заема през тази стопанска година около 50 на сто от площите с пшеница. Това съобщи за БТА директорът на Добруджанския земеделски институт професор д-р Иван Киряков.
Според учения през 2017 г. се очаква делът на българските сортове да спадне дори до 30-35 на сто.
Професор Киряков обяснява, че пшеницата е култура на микроклимата и българските сортове са създадени за местните условия. Докато в Турция има голям интерес към българските пшеници и особено към сорта "Енола", земеделските стопани в страната все по-често купуват чужди семена за посев.
За да се промени ситуацията, трябва да има по-голяма разлика в цената между фуражната пшеница и качественото зърно с високо съдържание на протеин, каквото се добива от български сортове, смята ученият.
Д-р Киряков предупреждава, че изпитание за чуждите сортове може да бъде и засушаването. В землището на научния институт от октомври миналата година до средата на февруари са се натрупали едва 101 литра на кв. м запаси. Дефицитът на влага е от около 100 литра на кв. м.
По думите му при засушаване българските пшеници дават по-добра реколта, защото селекцията е насочена към продуктивността на централния клас.
Зърнопроизводителите в Добричка област не помнят февруарска пролет като тазгодишната, която подлага на изпитание историческия им опит, коментира за БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Кирил Жендов.
В региона, който произвежда най-много хлебно зърно в страната, през тази стопанска година се отглеждат 1 194 000 декара.
"Много зими съм се боял посевите да не измръзнат, когато температурата е падала до - 25ºC, но за първи път през февруари пшеницата преживява толкова топло време", казва Жендов. Арендаторът има повече от 30 години земеделски стаж.
Топлият февруари е изненада за всички, признава и Младен Мартинов, председател на земеделска кооперация в Балчик и член на УС на регионален клон на Националната асоциация на зърнопроизводителите. По думите му дългогодишни стопани определят подранилата пролет като исторически прецедент в земеделието в региона.
През февруари при трайна тенденция на положителни температури живакът на няколко пъти достига от 20,4 до 23,5ºC, задминавайки рекорди от последните десетилетия.
Засега пшеничните посеви се развиват добре, има риск да измръзнат, само ако за няколко дни времето рязко застудее, пояснява д-р Иван Киряков. Според учения шансът на българските сортове пшеница е, че са зимоустойчиви.
Запасите от влага в Крушарския регион, където Кирил Жендов отглежда масиви, са по-скоро добри. Натрупани са около 180-200 литра на кв. м, посочва арендаторът.
И Младен Мартинов казва, че в Балчик засега не се плашат от суша. По думите му зимният запас е около 220 литра на кв. м и е с 15 литра повече спрямо същия период на 2015 г.
Каква ще бъде тазгодишната зърнена реколта, засега стопаните не се наемат да прогнозират.
Можете да се включите в организирания от Клуб Инвестор дебат „Конкурентно ли е българското земеделие?“ на 15 март 2016 г. в Гранд Хотел София.