Търговците на дребно с лекарства са объркани от предстоящото въвеждане на системата за пръстов идентификатор в аптеките. Това коментира пред Bulgaria ON AIR Антон Вълев, председател на Националната аптечна камера.
Фармацевтите нямат идея какво трябва да се случи с въвеждането на пръстовите отпечатъци в аптеките и защо българският данъкоплатец трябва да купи хиляди четци, които аптеките трябва да поддържат, заяви той.
От началото на април здравното министерство планира влизането в болниците и купуването на медикаменти в аптеките да става с пръстови отпечатъци, които ще се взимат чрез специални четци. Според експерти четците за болниците ще струват около 1,4 млн.лева, а за аптеките разходите не са ясни. Обществената поръчка вече е обявена.
„Министерството на здравеопазването трябва да обсъди промяната, преди да взема решения за пръстовите отпечатъци и електронните досиета“, коментира експертът.
Фармацевтите са изненадани, че от 1 април рецептите също ще се изпълняват с пръстови отпечатъци. За да стане това, е нужна непрекъсната връзка с интернет, което за тях е проблем. Много често в аптеките има сривове в системата и клиентът ще трябва да чака, за да сложи отпечатък, твърдят те. Проблем са и неподвижните пациенти – много често техни близки вземат лекарствата им, допълват фармацевтите.
Според фармацевтите пръстовият идентификатор няма да реши и проблема с електронното досие на пациентите, няма да се вижда какви медикаменти са били изписвани преди, какви са алергиите му и други. Притеснения има и заради защитата на личните данни.
Друг проблем според Вълев е, че замислените четци ще засягат само пациенти по Здравна каса, а нехроничните състояния са изключени. "В момента е грипна епидемия и лекарствата не са по Здравна каса. С тези пациенти какво правим. В момента няма национална база, с какво ще се свържат четците", попита още той.
"Колегите фармацевти трябва да могат да видят досието на пациента във всеки един момент. Това няма нищо общо с така наречените пръстови отпечатъци", обясни Вълев.
Вълев е убеден, че решението за сектора е създаване на цялостна политика, в основата на която да е Националната аптечна карта, регулация на аптеките, единни цени на лекарствата и преминаване към електронно здравеопазване - да се създаде централна база данни на пациентите и техните заболявания.
Според експерта в страната има неравномерно разпределение на аптеките спрямо населението. А регулацията се прави така, че да е изгодно да се търси оборот, а това може да стане в големите населени места и затова всички аптеки са там, посочи той. "В Унгария в населените места, където се знае, че няма икономическа рентабилност, държавата дотира създаването на аптеки. В нормалните държави има регулация, според която на 5000 души трябва да има една аптека. Това означава, че за град като София не може да има повече от 200 аптеки", посочи Вълев. Още интервюта вижте в Bulgaria ON AIR
07:02 | 09.09.22 г.