Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници в България и Центърът за защита на правата в здравеопазването внесоха във Върховния административен съд жалба срещу стандарта за спешна медицина в частта му за осигуряване на спешна помощ от болниците, съобщават от центъра.
Според организациите с приетия само преди месеци стандарт са определени неизпълними за повечето болници изисквания за площ, персонал и оборудване на спешните приемни отделения.
Спешните приемни отделения са определени да бъдат само 2-ро и 3-то ниво на компетентност, като минималната площ, на която могат да бъдат разкрити е 700 (седемстотин) квадратни метра. Най-малко 30% от леглата за активно лечение трябва да бъдат обособени за прием на спешни пациенти, посочват от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Отделенията от трето ниво на компетентност трябва да разполагат с минимум 6 лекари специалисти по анестезиология и реанимация или спешна медицина, а общият брой на лекарите трябва да бъде най-малко 12. Отделението трябва да има най-малко 2 реанимационни поста, осем легла и най-малко 12 поста за прегледи на пациенти, предвиждат изискванията.
Освен това болницата трябва да има разкрити отделения във всички хирургични специалности и повечето терапевтични, като всяко от тях да бъде осигурено с лекар от съответната специалност 24 часа в денонощието. Изисква се да има разкрити и отделения по микробиология, патоанатомия и дори съдебна медицина.
Дори повърхностният преглед на лечебните заведения в страната показва, че не повече от 3-4 могат да отговорят на тези изисквания и то след като се преструктурират, подчертават организациите.
Медицинският стандарт е пряко свързан с Националната здравна карта и критериите за сключване на договори с НЗОК, защото болниците, които не могат да отговорят на изискванията, получават нула точки по този показател, допълват още организациите.
Центърът подчертава, че здравното министерство не е направило финансов анализ за отражението на въведения стандарт върху лечебните заведения. Липсва и каквато и да е обосновка защо са въведени практически неизпълними изисквания, посочва още центърът, като допълва, че не е направена и задължителната оценка за въздействието върху стопанската дейност - какви разходи ще са принудени да направят търговските дружества, каква ще е тяхната възвращаемост и доколко това съответства на целите на нормативния акт.