Платен отпуск от 25 дни ще е непосилен за работодателите, смятат масово депутатите, които пък според правилника за дейността си си имат почивка от 32 дни годишно.
Предложението отпускът да скочи от 20 на 25 дни беше на независимия народен представител Георги Кадиев, но очаквано искането му не срещна подкрепата на народните представители.
По време на дебата обаче въпросът опря и до ваканциите на депутатите, след като пръв темата засегна независимият Велизар Енчев. Той се застъпва за намаляване на ваканциите на народните избраници отдавна и дори внесе предложения за промени в правилника в тази посока, но и те не се харесаха на депутатите.
Като стана въпрос за удължаването на отпуските на наетите на трудов договор днес той не пропусна да напомни колко много почивки имат депутатите. Това ядоса Красимир Велчев от ГЕРБ и той обвини Велизар Енчев, че уронва престижа на Народното събрание с думите си.
"Депутатите имат отпуска 32 дни, което е много по-малко от тази на учители и други държавни служители. Освен това те нямат право на неплатен отпуск и техните отпуски са фиксирани със закон", защити ваканциите Велчев. Председателят на парламента Цецка Цачева призова и двамата да не опростяват дебата.
Тя припомни, че работата на депутатите не се фиксира с начало и край на работния ден, както за всички останали на трудов договор.
"Депутатите работят в избирателните си райони и в дните, които са обявени за ваканции. Това, че някои не работят по места с хората, които са ги избрали, не се пренася автоматично на целия парламент", коментира Цачева.
Мотивът на Кадиев да предложи увеличаване на срока за отмора през годината е, че така служителите ще бъдат по-мотивирани, когато са на работа и ще се повиши производителността. Според него мярката цели да се пребори стресът на работното място. Аргументите му обаче не бяха приети от повечето депутати.
Аргументи против предложението представиха лидерът на БСП Михаил Миков и Димитър Байрактаров от ПФ, който смята, че това ще е удар по българската икономиката. Реформаторът Румен Христов предупреди, че предложението за още пет дни платен отпуск „ще убие бизнеса“, който и без това прохожда и е в началото на своето развитие.
След като отхвърли искането на Кадиев, парламентът прие изменение в Кодекса на труда, с което се дава възможност на сдружения на дребния бизнес да кандидатстват за статута на национално представителни. Статутът на национално представителна организация дава възможност за участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
С промените се намаляват критериите за представителност на работодателските организации и на синдикатите. Досега от бизнес съюзите се изискваше да обединяват браншови структури или предприятия с поне 100 хил. заети. Сега вече членовете трябва да са поне 1500 и да осигуряват 50 хил. служители или, ако са по-малко, осигурените в тях да са 100 хил. Изискването за броя на синдикалните членове за профсъюзите се намалява от 75 хил. на 50 хил. души.