През изминалата година очаквах много по-видими резултати от разследването на фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), заяви президентът Росен Плевнелиев по време на своята отчетна пресконференция по повод изтичането на четвъртата година от мандата му.
Той отново призова "да се тръгне по пътя на всеки лев, всеки кредит, всеки актив" и да се гарантира прозрачността на процеса. "Няма да спирам да изисквам от отговорните институции да не позволят поредното ограбване на българския народ чрез аферата КТБ", каза още държавният глава, цитиран от Прессекретариата на Президентството.
В своето изказване Плевнелиев посочи още, че миналата година е била добра за страната с икономически ръст от 2,8 на сто, 12% увеличение на експорта и 30% ръст на чуждите инвестиции. Приходите в бюджета са с 2,8 млрд. лева повече.
"Дефицитът намаля значително до 2,6 процента от брутния вътрешен продукт", каза още Плевнелиев и допълни, че безработицата е намаляла до най-ниските си ниво ат 2009 година, а брутният външен дълг на страната намалява до 80% от БВП.
Рекордна е годината и по отношение на трансфера и усвояването на европейските фондове, като е постигната обща усвояемост от 96% за първия програмен период.
В същото време обаче Плевнелиев отбеляза, че обединена Европа днес е в опасност, "защото същото поколение, което събори Берлинската стена, издига нови стени на разединение". ЕС трябва да се справя с множество кризи и всяка една от тях може трайно да отслаби и дестабилизира общността.
Държавният глава посочи, че икономическата, финансовата и дълговата криза продължават да дестабилизират ЕС, допълнителен натиск носят още бежанската криза, проблемите в еврозоната, свързани с Гърция, нестабилността в Украйна и санкциите между ЕС и Русия, както и високата терористична заплаха.
"Популизмът и национализмът са в невиждан възход", коментира още Росен Плевнелиев.
В своята реч той се спира и на референдума за излизане от ЕС, който се подготвя във Великобритания. Негативният резултат от него може да доведе до трайно дестабилизиране и отслабване на ЕС като икономически и геополитически фактор, предупреждава държавният глава на България.
Той е категорично против създаването на Европа на няколко скорости, което може да се отрази крайно негативно на България, като я остави в периферията на евроинтеграционните процеси.
"За целта България трябва да бъде амбициозна и да стартира нова вълна на европейски интеграционни проекти, например влизане във валутния механизъм ERM II, с последващо членство в еврозоната, влизане в Европейския банков съюз, пълноправно членство в Шенген, членство в европейския единен надзорен механизъм, ускорено изграждане на Европейския енергиен съюз и много други", заяви Плевнелиев.
В своята реч държавният глава посочва и няколко сериозни кризи, с които трябваше да се справя през своя мандат, сред които политическата нестабилност и граждански протести. Той определи като стъпка напред конституционните промени, приети в края на миналата година, но допълва, че има усещане за "липса на смелост и политическа воля за по-всеобхватна и дълбока реформа в българското правосъдие".
По отношение на енергетиката Плевнелиев посочва, че вместо "голям шлем от три руски проекта" (АЕЦ "Белене", петролопровода "Бургас - Александруполис" и "Южен поток" - бел. ред.), е предложил "три смислени приоритета: енергийна ефективност, енергийна диверсификация, енергийна либерализация".
Свързани компании:
18:14 | 13.09.22 г.