България може да служи за пример на много държави от Европейския съюз (ЕС) и Балканите заради успешното усвояване на европейските средства и реформите преди присъединяването на страната към съюза.
Това коментира еврокомисарят по разширяването на Европейския съюз (ЕС) Йоханес Хан по време на 10-та годишна среща на бизнеса с правителството.
Хан изтъкна, че България е работила упорито за високия процент на усвоените европейски средства – 96 на сто, както посочи в изказването си президентът Росен Плевнелиев.
„При сравнение с други страни в подобна ситуация България може да бъде отличена като държава, свършила изключително добра работа, и да бъде давана за пример на други страни”, коментира еврокомисарят.
„Вярно е, че международните кризи създават чувство за нестабилност, изискващо тясно сътрудничество между страните в от Централна и Източна Европа. Това съвпада с председателството на България на Югоизточния процес за сътрудничество и това би могло да помогне на страните да заздравят стабилността, а държавите от Западните Балкани – да направят крачка към присъединяването към ЕС”, допълни той.
Йоханес Хан повтори, че „България е натрупала уникален опит”, от който да се възползват всички други страни в региона, тъй като за кратък период от време е изпълнила някои тежки реформи, свързани с членството на страната в ЕС, „укрепяйки своята стабилност, на която се радва и днес и което четем по макроикономическите данни”.
Според Хан приоритет за България е да развива сътрудничеството в Югоизточна Европа, да поставя реалистични приоритети за инфраструктурните проекти, за инвестициите в енергийния сектор и т.н. В това отношение като важен приоритет еврокомисатя изтъкна интерконекторът България – Сърбия.
Хан обаче подчерта, че пред страната ни все още има редица предизвикателства. Едно от тях е безработицата, особено в регионален план. Икономическото развитие освен това – не само на България, но и на региона, трябва да се подчинява на усилията за реформа и растеж. Фокусът върху развитието трябва да бъде върху иновациите, не само върху инфраструктурата, както и да се създават стратегически решения за осъществяване на реформите за развитие на икономиката, допълни той.
Хан каза също така, че е необходимо да се активизират пазарните сили, да се стабилизира и укрепва конкуренцията, да се създават условия за присъединяване на другите Балкански страни към ЕС.
Еврокомисарят изтъкна ползите на България от членството в ЕС, но тя трябва да подобри конкурентоспособността си като ключово условие за растеж и по-добро благосъстояние на гражданите. По думите му това изисква както икономически реформи, така и поставяне на приоритет върху върховенство на закона и ефективна и добре функционираща публична администрация.
Много държави в региона все още са изправени пред сериозни предизвикателства, особено върховенството на закона, независимостта и отчетността на съдилищата, борбата с организираната престъпност, коментира Хан. Той посочи обаче, че са постигнати само известни резултати, които не са достатъчни за разрушаване на изградените криминални мрежи. Той изтъкна, че корупцията е много широко разпространена в много области от обществения живот и икономиката и силната политическа воля е абсолютно необходимо усилия за изкореняването й.
В регионален план много от съседите на България не успяват да привлекат достатъчно инвестиции в много сектори, не са достатъчно уверени, нямат изградени стабилни фирми, бизнеси, които са независими от политически фактори. В това отношение трансграничното сътрудничество е ключов фактор, коментира Хан.
Като основно предизвикателство пред Европа еврокомисарят по разширяването изтъкна бежанската криза. Той изтъкна, че са разселени над 60 млн. души и то според консервативни данни, а по думите му някои от прогнозите са много по-големи. Около 20 млн. души от тях се намират по непосредствените граници на ЕС. „Това е глобално предизвикателство, което поставя на изпитание ЕС”, коментира той.
„Мащабът на изпитанието е такъв, че никоя държава не би била в състояние да се справи сама. Европа е особено уязвима, трябва да работи като единна държава, за да се преборим и да разрешим този проблем”, посочи Хан.
Той приветства и решението на държавите от Западните Балкани от октомври миналата година да оказват по по-структуриран начин подкрепа на имигрантите.
Бавното вземане на решение на ниво ЕС не се отразява добре на региона, изтъкна Йоханес Хан и призова европейските лидери да вземат решение максимално бързо.
„Укрепването трябваше да бъде факт, нямаме време за губене, отдавна е настъпило време за действия”, посочи еврокомисарят и обеща да направи всичко необходимо, така че държавите от ЕС да поемат бежанския удар солидарно, а не Източна и Югоизточна Европа да се превърне на практика в център за прием на бежанци.
Хан посочи, че ЕС трябва да се възползва от добре образованите хора с умения, тъй като те ще имат принос към обществата и икономиките, заради което са необходими политики за интеграция на приетите бежанци.
„Европа се стабилизира без да загуби от своята привлекателност. Дори гледайки бежанците по границите, чиято единствена цел е да се доберат до Европа – това представлява и икономическо, и политическо предизвикателство, породено от убеждението, че Европа предлага възможности”, коментира Хан.
„Външните политически сили и вълнения нямат лесни решения и казвам това като представител на страна, винаги демонстрирала своята европейска ориентация”, каза още еврокомисарят.