В банките има 40 млрд. лева, но само 20% от българите с депозити държат по над 5 хил. лева. Общо 70% от депозитите са под 1 000 лева. Това коментира пред bTV кредитният експерт Тихомир Тошев.
Тези 40 млрд. са резултат от тежките години след кризата, защото българинът се настрои спестовно, обясни Тошев.
По думите му голям е и броят на тези, които нямат никакви спестявания и затова по празниците теглят по 200-300 лева стоков или бърз кредит. Тошев посочи, че става дума за около 16% от хората у нас.
Голяма част от хората не успяват да заделят нито лев, което е и причина за търсенето на бързи кредити за празници. Ниските доходи са накарали всеки шести да тегли кредит за покупки по Коледа. Стоковите и бързите кредити, които са за по-ниски суми, са били най-търсени през декември.
„Българинът е много чувствителен към всяко поскъпване заради ниските доходи. Продължаваме да сме с най-ниските доходи в ЕС”, отбелязва Тихомир Тошев. Той коментира, че именно това е причината българинът да е чувствителен към вдигането на цените на винетките, тока и други. "Това плаши българина, защото джобът му е доста изтънял", каза експертът.
„Причината да получаваме ниски доходи не са само лошите работодатели. Ниското образование, ниската производителност – всичко, което има по-добро образование, гледа навън”, каза икономистът Мика Зайкова.
Зайкова отбеляза, че на този фон 21% от нашите сънародници са енергийно бедни заради ниските доходи, небалансираните цени на тока (по думите й реално електроенергията струва 35% от това, което плащаме, а останалото е „надстройка”, тоест такси "общество" и т.н.) и ниска енергийна ефективност.
Тя изрази мнение, че либерализацията на енергийния пазар няма да бъде истинска. „Ако ние направим истински пазар, не бива да се боим от либерализацията. Либерализацията е конкуренция, тя непременно ще повиши цените. Ние обаче не правим истински пазар – има едни такси, които нямат нищо общо с пазара”, коментира Зайкова.
И двамата експерти са категорични, че финансовата култура на българина се е повишила. Българите са станали по-предпазливи отпреди кризата и са преосмислили поведението си относно финансите.