fallback

Емил Хърсев: Очаквам икономически ръст от 4-5% догодина

Стрес тестовете на банките няма да покажат абсолютно нищо, смята финансистът

10:02 | 29.12.15 г. 30

Икономически ръст от 4-5% догодина очаква финансистът Емил Хърсев. Според него икономическият ръст ще се окаже значително по-голям от прогнозирания от правителството от 3%, след като бъдат събрани всички данни, включително корекциите, които по-късно се правят при ревизията на БВП.

„Тоест ако сега предварителните данни са за 3% растеж, предполагам, че окончателните данни ще бъдат дори 4%. Това е сред най-добрите постижения в Европа и в света”, коментира финансистът пред в. „Труд”.

„При всяко положение ръстът догодина ще е над този от 2015 г. - тоест към 4-5%. Това ще бъде началото на едно трудно, но дългоочаквано оживление”, смята Хърсев.

Според него двигател на оживлението ще бъде това, че работим при условия, които са по-конкурентоспособни от тези на основните ни пазари. Става дума за по-ниските цени на труда, но и нарасналите производствени възможности на българските фирми, казва финансистът.

Икономически ръст, който е постигнат, не е „благодарение на”, а „въпреки” обстоятелствата, допълва той. По думите на Хърсев конюнктурата е по-скоро негативна, тъй като страдаме от общите европейски санкции срещу Русия - един основен наш търговски партньор. Българският бизнес страда силно и от затягането на кредитната политика на банките, което е много съществено за нашата икономика. Чуждестранните инвестиции са на символично ниво и т.н., коментира Хърсев.

По-големият растеж на икономиката ще дойде заради добрата конкурентна позиция на българските фирми. „А конкурентоспособността на бизнеса расте, а оттам - и износът, и добавената стойност”, посочва финансистът.

Официалните прогнози за ръст от около 2% са пълна измама, коментира Хърсев. И съветва никой да не им обръща особено внимание. „Аз не помня никоя прогноза на МВФ за България от 1990 г. насам да се е сбъднала. Същото важи за европейските институции - Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и т. н. Това е просто „вашингтонската пътека””, казва Хърсев.

Според финансиста правителството, макар и по-реалистично в прогнозите си, следва същата тактика на подценяване на възможностите на българската икономика. 

„Всеки нормален бизнес по света, ако може да постигне резултат 2 единици, ще твърди, че ще постигне 20. Само в България при възможност за ръст от 5-6%, ние в прогнозите си го намаляваме до 1/3. По този начин си правим антиреклама и пречим на развитието на българската икономика. Това е трайна политика на вашингтонските институции - МВФ и Световната банка, откакто у нас е започнал преходът към пазарна икономика”, коментира той.

И през следващата година водещите сектори ще бъдат в сферата на услугите, казва Хърсев. Основните от тях ще са софтуерната индустрия, която има ръст доста над средния за страната, а също и аутсорсингът. Не бива да подценяваме и машиностроенето. Фармацевтичната промишленост е също сред лидерите. Благоприятни са очакванията и за петролната индустрия и добивната промишленост, посочва още финансистът.

В банковия надзор единственото, което трябва да се случи, е унификация, т.е. съобразяване с принципите на банковия надзор в ЕС, коментира Емил Хърсев по повод предстоящото оценяване на активите на банките у нас. По думите му тези принципи не могат да предпазят банки от несъстоятелност, но могат да доведат до доста по-добри решения от това, което наблюдавахме в казуса с КТБ, „защото когато дадена банка веднъж влезе в несъстоятелност, загубите от нейните активи са драматични”. 

Относно стрес тестовете на банките догодина Хърсев коментира, че няма да покажат „абсолютно нищо”. „Никога и никъде стрес тестове не са показали нищо. Те единствено влошават публичното възприятие за стабилността на банковата система, особено в ЕС”.

„Какво може да покаже един стрес тест? Ако покаже, че всички банки са стабилни, публиката казва: „Не вярвам”. Ако се проведе нов стрес тест, с по-лоши сценарии, и покаже например, че 20% от банките имат проблеми, публиката реагира: „Ето, сега видяхте ли!" Тоест един стрес тест дава само негативни резултати. Положителни не би могъл да даде”, посочва финансистът. По думите му това е една практика на надзора, за да демонстрира, че работи и че е загрижен, и за да се пази от отговорност.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 03:36 | 13.09.22 г.
fallback