Само два центъра за търговия с природен газ може да има в Югоизточна Европа – един в Турция и един в Гърция. Това коментира пред БНР Костис Стамболис, директор на Енергийния институт за Югоизточна Европа.
“Моят институт направи много подробно проучване по въпроса в Турция, България и Гърция, като достигнахме до извода, че на този етап може да има само два центъра за търговия с газ - един в Турция и един в Гърция. Освен ако не говорим за много малък хъб, който да разпределя количествата, които достигат до страната”, коментира Стамболис.
Според него обаче България, за да пренася газ от едно място до друго, се нуждае от интерконектори, каквито в момента няма. “Няма газова връзка между Сърбия и България, строителството на тази между Гърция и България ще започне през 2016г., а и има нужда от още един интерконектор - между Турция и България. Необходимата инфраструктура не е налице и няма да е налице през следващите три до пет години”, посочва той.
Експертът не смята че е възможно изграждането на газов хъб у нас, защото няма достатъчни количества газ, които да минават през страната ни и да оправдаят създаването му.
Възможно е обаче у нас да бъде изграден друг вид хъб – за търговия на газ чрез финансови инструменти.
Стамболис подчерта, че в момента Турция напредва много добре в тази посока. “Турците приеха съответното законодателство. Ще имат необходимите количества към 2020-2021г. по линия на Трансанадолския газопровод и още втечнен газ. Така ще могат да създадат виртуален газоразпределителен център, свързан с истанбулската стокова борса”, посочва той.
Голямата цел на Европейския съюз (EC) е да се опита да разнообрази газовите доставки за европейските страни, като увеличи количествата от източници, различни от Русия, коментира още експертът.
Той предупреди обаче, че това може и да не се случи в действителност, защото изисква не само инфраструктура, но и достатъчно количества от другите доставчици.
Според него руснаците не са се отказали напълно от проекта за газопровод “Турски поток”, но допълни, че има и други варианти за изграждане на алтернативни трасета.
“Русия няма лесно да се откаже от намерението си да построи алтернативни трасета, заобикалящи Украйна. Това е стратегическа цел - руснаците не искат друг да контролира пътищата, по които доставят газ до клиентите си”, коментира той.
Относно шансовете за намеса на Иран на европейския газов пазар Стамболис обясни, че страната е номер едно по залежи на газ в целия свят, а Русия е на второ място. Според него обаче в средносрочен план Техеран не възнамерява да изнася за Европа.
“Иран произвежда в момента около 180 млрд. кубични метра газ годишно, които са предназначени за вътрешния пазар, като страната изнася и ограничени количества за Турция, Армения и Ирак. Плановете са до 2020 г. да може да изнася към 50 млрд. кубични метра и да увеличи продукцията до 220-230 млрд. кубични метра, така че износът не е приоритет за Иран”, коментира Стамболис.