Очаквано парламентът гласува на трето четене окастрените промени в Конституцията въпреки гласовете "против" на БСП и отказа на някои депутати, близки до лидера на ДСБ Радан Кънев, да ги подкрепят.
Промените в основния закон минаха окончателно с подкрепата на 189 депутати – всички от ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт, Български демократичен център, "Атака", АБВ, както и част от групата на Реформаторския блок - тези от ДБГ и СДС, а също и трима независими - Ана Баракова, Гюнай Хюсмен и Муса Палев.
Реформаторите Радан Кънев, Валентин Павлов, Атанас Атанасов, Борис Станимиров, Вили Лилков, Гроздан Караджов, Мартин Димитров, Петър Славов отказаха да участват в гласуването, но според процедурата има вот "за", "против" и "въздържал се" и заради това председателят на парламента Цецка Цачева ги отчете като отсъстващи.
Лидерът на НПСД, част от Реформаторския блок, Корман Исмаилов се въздържа при гласуването. Всички от БСП очаквано гласуваха "против". Така постъпиха и независимите Георги Кадиев и Велизар Енчев.
Окончателно приетите поправки в основния закон предвиждат разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии - за съдии и прокурори. На второ четене депутатите промениха разпределението в тях, заради което и правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка, като съдиите, избирани от Народното събрание ще са повече от съдиите, избирани от техни колеги (нарушение на принципа, че решенията за съдиите трябва да се вземат от мнозинство съдии), както и намалиха с един прокурорите, които ще бъде избирани от парламента, за сметка на един повече на обвинителите, избирани от техни колеги.
Съдийската колегия на ВСС ще се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Прокурорската колегия на ВСС ще се състои от 11 членове и ще включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
Пленумът на Висшия съдебен съвет ще прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, ще взима решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, ще управлява недвижимите имоти на съдебната власт, както и ще се произнася с решения по въпросите, които са общи за цялата съдебна власт.
Променя се начинът на избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, като се предлага те да се избират с мнозинство две трети от народните представители.
Друга основна промяна е свързана с Инспектората на ВСС. Неговите правомощия се разширяват и вече ще извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
Конституционният съд ще може да бъде сезиран и от Висшия адвокатски съвет в случаите, когато със закон се нарушават права и свободи на гражданите.
Настоящият състав на Висшия съдебен съвет ще довърши мандата си, който изтича през 2017 година.
Той трябва да разпредели членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. В случай, че в указания срок Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, парламентът ще ги разпредели с решение.
01:32 | 12.09.22 г.