Съдържанието на двата здравни пакета, както са регламентирани, няма да доведе до сериозни реформи. Това казва в интервю за в. "Труд" председателят на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова. Пакетите вече са факт, защото върху тях трябва да се основават преговорите между БЛС и НЗОК за съдържанието на новия рамков договор, уточни Дариткова.
Тя споделя обаче, че при така разписаните пакети няма да се случи очакването, че ясното им дефиниране ще позволи доброволните здравноосигурителни дружества да се включат с надграждащо финансиране върху това, което осигурява здравната каса, т.е. няма да осигурим допълнителен източник на финансиране на системата.
По думите й друго последствие е, че натоварваме лекари и болници с решението кое лечение може да бъде отложено във времето и кое не на базата на техните диагностични търсения.
И догодина ще се повторят проблемите в болничната помощ, каза тя в коментар на новия механизъм за финансиране на лечебните заведения. Повтарят се дисбалансите от функционирането на системата за болнична помощ, основана на плащането по клинични пътеки, коментира председателят на комисията.
Дариткова обяснява, че с помощта на експерти е започнала собствено проучване за ръста на клиничните пътеки, на броя на хоспитализациите и плащанията по тях от 2009 до 2014 г. Без да са приключили всички действия по анализа и да са направени окончателните изводи, се виждат много интересни факти, казва тя.
И дава пример с клинична пътека №125 “Оперативно лечение на неоплазми (б.р. - образувания с неясна етиология) на носа и околоносните кухини”, където се наблюдава ръст от около 10 пъти на пациентите за периода от 5 години...
„Това е сериозно предизвикателство към нашите медицински специалисти, което налага въпроса: Кое е довело до такава значителна заболеваемост?! Ръст от 2 пъти пък се отчита по пътеката за декомпенсиран захарен диабет при пациенти над 18 г. При условие че има диспансерно наблюдение на тези хора, осигурена съвременна лекарствена терапия, че с награди бяха удостоени общопрактикуващи лекари именно за добър контрол на захарния диабет, виждаме, че в болничната помощ потокът от приетите не се обвързва с отчитаните добри резултати в доболничните грижи”, посочва председателят на здравната комисия.
Относно бюджетите за болниците догодина Дариткова казва, че е разтревожена, че през първите три месеца на 2016 г. ще се работи със “стари” бюджети, разпределени на исторически принцип. „Надявах се Надзорният съвет на НЗОК да направи по-внимателен анализ на базата на извършените проверки и да промени механизмите на определяне на бюджетите, за да бъдат по-гъвкави. Но най-вероятно ще се очаква новият рамков договор, за да се преодолеят дисбалансите, натрупани във времето, и истинските промени ще настъпят след 1 април догодина”, посочва тя.
„Дано в края на 2016 г. да не установим отново повече от досега постиганото ниво на хоспитализации”, казва Дариткова и обяснява, че най-важната цел, която би трябвало да се постигне догодина, е извеждане на част от дейностите по медицинска целесъобразност от болничната в доболничната помощ. Поне в минимален процент. Само така в болница ще попадат пациентите, които нямат друга алтернатива за лечение.
На въпрос каква оценка ще даде за свършеното дотук в здравеопазването, д-р Дариткова отговаря: „Добро идейно начало”.
08:12 | 10.09.22 г.