Глобалното затопляне може да се окаже добра новина за летния туризъм и да удължи активния сезон. Това коментираха участниците в конференция за изменението на климата и влиянието върху българската природа и туризъм.
Прогнозата направи министърът на околната среда Ивелина Василева и с нея се съгласи и зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева, която отчете, че през 2014 г. приходите от туризъм са 6 млрд. лв., заетите – 103 хил., а приносът на сектора към БВП – 13%.
Какво обаче се случва със зимния туризъм? Периодите на снегозадържане намаляват с 40%, заяви Георги Стефанов от WWF България.
Запитана дали удължаването на летния сезон ще създаде проблеми на зимния туризъм, Ивелина Василева каза: „Не смятам, по-скоро възможности“.
България е територия с умерена уязвимост към климатичните промени. Средногодишните температури в страната в последните две десетилетия са повишени с 1,3°C спрямо 1968 г., каза още министърът.
В резултат на промените се увеличават периодите на засушаване. Валежите като годишно количество намаляват, но са по-интензивни – изсипват се големи количества за кратко време, което е предпоставка за наводнения.
Според Георги Стефанов температурата в българските градове се е повишила с 1,2 – 2,5°C в последните 20 години.
Започналата конференция за климата в Париж е приоритет за Франция, а френската дипломация има амбицията да изкове консенсуса между участниците, заяви посланик Ксавие Лапер дьо Кабан.
Той коментира, че е оптимист за постигането на споразумение. Дипломатът допълни, че неслучайно френският президент Франсоа Оланд е решил да покани държавните глави в началото на форума, за да стимулират техните заявени позиции вземането на политическо решение.
Надявам се, че ще се стигне до подписването на правно обвързващ документ, коментира и Ивелина Василева, която ще се включи в последните три дни на конференцията. „Умерени оптимисти сме – действително е трудно да се постигне консенсус, но има всички предпоставки за това един документ да задължи страните по конвенцията с конкретни ангажименти“, каза тя.
Запитана дали има риск амбициозните екологични цели на ЕС да отблъснат инвеститори, тя заяви: „Не бих казала, че това е сериозен риск. По-скоро очакванията са, че ако се ангажират всички държави страни по конвенцията (Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата – б. р.), тогава усилията ще бъдат повсеместни. Тогава ЕС би имал конкурентното предимство да предоставя добри практики и нови технологии и да продължи да има водеща роля при формулирането на политики на глобално ниво“.