Депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси приеха на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2016 г. в отсъствието на депутатите от БСП, които напуснаха заседанието заради несъгласие с начина на водене на дебатите. На заседанието не присъстваха и представители на Министерството на здравеопазването.
Утре бюджетът ще бъде разгледан в пленарна зала на извънредно заседание.
Очаквано най-големи дебати предизвикаха текстовете от чл. 3 и чл. 4 от законопроекта, в които се налагат лимити на дейностите и на разходите.
Омбудсманът Мая Манолова, която присъстваше на дискусията, посочи, че пред нея пациентските организации са изразили най-големи резерви именно към тези текстове, според които Надзорният съвет на Здравната каса ще утвърждава за всяка районна здравна каса годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределени по месеци.
С преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК се променя Законът за здравното осигуряване, като се предвижда Касата да закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности, определени по вид, обем и цена по критерии.
Националният фонд ще делегира на районните здравни каси правото да закупуват от изпълнителите на медицинска помощ определен обем здравни дейности. Според Манолова тези текстове не само че налагат лимит на разходите, но и на дейностите в болниците и лечебните заведения, а дори лечебните заведения да не са нарушили финансовите параметри, ако са достигнали определен брой случаи, ще трябва да връщат пациенти.
Според омбудсмана в Закона за здравното осигуряване не са заложени критерии, по които да се закупуват дейности от изпълнителите на медицинска помощ, което е предпоставка за корупция и злоупотреби с монополно положение. Тя посочи, че вероятно тези текстове ще доведат и до ограничаване на избора на пациентите, тъй като лечебни заведения ще започнат да обявяват фалити.
„На болниците вече ще бъдат лимитирани и диагнозите, по които ще лекуват пациенти, включително включените в основния пакет и спешните случаи”, коментира Манолова, като допълни, че така на практика обещанието на здравния министър, че с основния пакет здравна помощ пациентите няма да чакат и няма да доплащат, няма да се изпълни.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев се съгласи с тезата на Манолова за лимитите и отново предупреди, че се нарушава договорното начало и че съсловието е готово за протести. След приключването на дебатите по текстовете обаче той коментира пред журналисти, че все пак трябва да се изчакат и преговорите за Националния рамков договор за 2016 г., за да се види как точно ще стане закупуването на медицински дейности от районните каси.
До приемането на Националния рамков договор за 2016 г., който е предвиден да влезе в сила от април 2016 г., НЗОК утвърждава за всяка районна здравна каса и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболничната и извънболничната специализирана медицинска помощ броя и стойността на назначаваните специализирани медико-диагностични дейности, записано е още в законопроекта.
Предвижда се също така Националният рамков договор да се сключи до края на февруари следващата година и да влезе в сила от 1 април. Старият рамков договор се предвижда да действа до 31 март 2016 г.
02:50 | 13.09.22 г.