ИПИ: Бързото повишение на МОД ще задуши крехкото възстановяване на заетостта

Бързото повишение на минималните осигурителни доходи /МОД/ за 2016 г. заплашва да задуши крехкото възстановяване на заетостта, което наблюдаваме от началото 2014 г. Това се посочва в позиция на ИПИ относно Закон за бюджета на ДОО за 2016 година.

Проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. предвижда рекордно високо повишение на минималните осигурителни доходи за икономиката на България след кризата от 2009 г. Предвижда се минималните осигурителни доходи (МОД) по основните икономически дейности и групи професии да нараснат средно със 7,5 на сто за 2016 г. в сравнение с 2015 г. За сравнение, в предходните години нарастването беше с темп между 3 и 6% годишно.

От началото на 2014 година се създават значителен брой нови работни места, но пикът в създаването на заетост вече беше достигнат в последното тримесечие на 2014 и първото на 2015 г. – съответно 58 100 и 55 700 нови работни места. През второто и третото тримесечия се наблюдава известно забавяне на този процес, като заетите се повишават с 31 400 и 42 800 души. Макар и новите работни места през 2014-2015 г. средно да са едва около 1/10 от загубените по време на кризата (2009-2012 г.), този положителен обрат на пазара на труда беше дълго чакан и крайно необходим за възстановяването на икономиката от кризата. 

Рекордното покачване на МОД, в комбинация с повишаването на минималната работна заплата от 360 лева в началото на 2015 г. до 420 лева от началото на 2016 г., носят значителен риск да прекратят тази положителна тенденция на пазара на труда от последните 2 години, посочва се в становището.

Това, което е особено притеснително, е, че за поредна година ще се предприеме служебно увеличение на МОД в редица дейности, в които или не са били проведени преговори, или тези преговори не са били успешни. Административното повишение на МОД е изключително вредна практика, която не е прилагана единствено през 2013 и 2014 г. За 2016 г. тя ще се приложи за близо половината от икономическите дейности в страната (37 дейности), като повишението на МОД ще се направи със средния процент, с който се повишават МОД в дейностите, където е постигната договорка между социалните партньори, 7,5%.

Системата на договаряне на МОД страда от редица недостатъци и ИПИ от години призовава за нейната ревизия и промяна. Основните проблеми са следните:

1/ В редица сектори социалните партньори, които договарят МОД, не представляват целия сектор, напротив - много често преговарящите синдикални и работодателски организации представляват една малка част от сектора. Не е тайна, че в някои сектори договарянето на МОД се използва от по-големите фирми (които обикновено са представени в преговорите) за отстраняване на конкуренцията от по-малките фирми.

2/ Покачването на МОД намалява шансовете за заетост на най-уязвимите групи на пазара на труда – младежи, нискоквалифицирани, лица с увреждания. Неслучайно и заетостта в тези групи е изключително ниска. Така например, коефициентът на заетост сред тези с начално и по-ниско образование (които представляват основната част от нискоквалифицираните) варира между едва 9 и 26% в отделните области, по данни за 2013 г.

Възможностите за нарастване на производителността в повечето от тези уязвими групи са ограничени и бързият ръст на минималните осигурителни доходи и минималната заплата е фактор, който води до неоткриване на нови работни места или закриване на съществуващи.

3/ Данните за броя на осигуряващите се на МОД на областно ниво са силно притеснителни. В някои области над половината от наетите на практика се осигуряват на МОД. По този начин всяко покачване на МОД повишава разходите за труд и съответно ограничава възможностите за откриване на нови работни места. Това е особено валидно за по-слабо развитите области, като по този начин допълнително се потиска тяхното икономическо развитие.