Изцяло нов закон ще регламентира достъпа на граждани от трети страни (извън ЕС) до трудовия пазар в България. Разпоредбите, публикувани за обществено обсъждане, предвиждат чужденците да получават право да работят в България, ако са сключили трудов договор с местен работодател, командировани са в страната или са преместени по вътрешнокорпоративен трансфер.
Предложеният Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност позволява още и чуждите граждани, извършващи дейност на свободна практика, да имат достъп до пазара на труда у нас.
Чужденци обаче няма да могат да заемат длъжности, които по закон изискват българско гражданство. Българските работодатели ще имат право да назначават не повече от 10% чужди граждани от общата численост на персонала, работещ на трудов договор, в период от 12 месеца.
Разрешителните за работа на чужди граждани ще бъдат издавани от Агенцията по заетостта и те ще дават право за извършване на трудова дейност за срок от една година. Разрешителното обаче ще може да бъде продължавано, ако не са постъпили промени в ситуацията.
Според разпоредбите на новия закон няма да се изисква разрешение за достъп до трудовия пазар за бежанци с официален статут, акредитираните кореспонденти на чужди медии и още няколко категории чужди граждани, пребиваващи у нас.
Специална глава в Закона урежда и издаването на синя карта – европейското разрешително за работа за високообразовани имигранти. Припомняме, че IT индустрията у нас от месеци настоява за облекчени правила за даване на право на работа на чужденци от държави извън ЕС заради недостига на работна ръка.
Новите разпоредби постановяват, че освен необходимата компетентност, чужденците трябва да получават брутна заплата най-малко 1,5 пъти по-висока от средната за страната. Чужденците, получили европейската синя карта, обаче ще бъдат задължени да работят поне първите две години само на територията на България. Смяната на работодател пък ще може да става след изрично разрешение от Агенцията по заетостта.
Проектът за нов закон дава и насоките за назначаване на чужденци на сезонна заетост, като и за правото на научните работници, студенти и стажанти за достъп до трудовия пазар.
Досега разрешителните за работа на чужденци се издаваха в съзвучие с разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта и в още много на брой актове. Авторите на новия законопроект отчитат разпокъсаността на нормативните уредби в областта, както и запълването на Закона за насърчаване на заетостта с текстове, които нямат насърчителен характер.
Така с новия Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност реално се поправя този недостатък в българското законодателсттво. От друга страна и се постига хармонизация с европейските правила.
Текстовете предвиждат още национален съвет към социалното министерство да работи по проблемите на трудовата миграция и трудовата мобилност. Председател на новата структура ще бъде социалният министър, а в него ще участват представители на различни министерства, държавни агенции, комисии и представители на работодателските организации и други юридически лица с нестопанска цел.
Политиката на свободно движение на работници и интеграция на чужденци ще бъде осъществявана в сътрудничеството и след консултации с национално представените работодателски организации и юридически лица с нестопанска цел, е записано още в Закона.
Ако нормативният акт бъде одобрен, разпоредбите ще влязат в сила от 21 май 2016 година, с изключение на предвидените мерки за чужденците, изпълняващи свободна дейност. Те ще бъдат активирани от 1 януари 2017 година.
07:24 | 13.09.22 г.