Битовите потребители в България, които използват природен газ, са едва 71 хил., или между 2 и 3% от домакинствата у нас. По този показател страната е на последно място в Европа, като едва 4% от природния газ се потребяват от домакинствата.
Това посочи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на конференция, посветена на газовата инфраструктура, организирана от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).
Почти 2,7 млрд. куб. метра газ е годишното потребление у нас. 35% от тези количества се използват от сектор "Енергетика". Само Топлофикация София потребява 700 млн. куб. метра при роден газ годишно, посочи още Иванов. 30% от газа пък се насочват към химическата индустрия, където е и основна суровина за производство, а не само енергоизточник.
Проблемите за нашия пазар са основно от липсата на разнообразни доставчици на природен газ - над 90% от доставките са от руския гигант Газпром, а останалото е местен добив, който съвсем не може да осигури вътрешното потребление. Липсата на конкуренция е в основата на по-високите цени на суровината за България, посочи Денис Хеселинг от Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER). Той беше категоричен, че газът е един и същ, пътищата - дори по-кратки, тоест няма натоварване с транзитни такси, но цената за България е една от най-високите в Европа.
Един от начините за преодоляването на този проблем е създаването на енергийния съюз, отбеляза румънският посланик у нас Антон Пакурету. Той отбеляза, че само преди десетилетие не е имало никакви планове за всеобхватен европейски енергиен пазар, а сега проекти от газовата и като цяло енергийната инфраструктура са представяни като важни за общността.
Свързаността на газовата инфраструктура беше посочена като водеща за постигане на сигурност на доставките за Стария континент от участниците в конференцията. Според Иван Иванов от ключово значение са две от тях - с Гърция и Румъния, защото те ще позволят реализацията на Вертикалния газов коридор. „Това ще промени изцяло модела на снабдяване в региона", посочи още той и допълни, че по него ще може да бъде транспортиран на Север газ не само от Азербайджан, а и от терминалите за втечнен газ в Гърция.
Проблем за България по отношение на връзката с Румъния обаче е не само забавеното изпълнение, а и липсата на компресорна станция, която да изравни налягането на двете газови мрежи. Румънската мрежа е с налягане от 25 бара, почти двойно по-ниско от българската.
„Може би единствените в Европа сме с толкова ниско налягане“, призна представителят на румънската газопреносна компания SNTGN Transgaz Петру Вадува. Той поясни, че благодарение на това налягане доставката на газ за потребителите в страната е с ниски разходи. То обаче коства много инвестиции при строежа на интерконектори.
„Първо се изграждат национални пътища, а след това магистрали“, посочи Вадува. „Обратното е нелогично и ние правим точно това - строим национални пътища", допълни той.
Все пак румънската страна се е ангажирала с изграждането на компресорна станция за тази връзка, но реализацията на тези планове може да отнеме няколко години. Самата връзка вероятно ще бъде въведена в експлоатация през 2016 година, с почти 3 години закъснение.
На фона на оптимизма, демонстриран от представителите на държавните институции и газови компании енергийният експерт Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум беше категоричен, че България не обмисля добре газовите проекти, в които участва.
По отношение на свързаността с Румъния не се взимат предвид възможностите, които крие разработването на съществуващата връзка, по която се получава газът от Русия, смята той. Инвестициите в нея са по-малки - от българска страна трябва да се "обърне" потокът, тоест да стане реверсивна. Фокусът обаче е единствено към интерконектора Русе - Гюргево, който не можем да ползваме без компресорната станция, каза още Казанджиев.
Румъния пък може да се окаже важен доставчик на газ за България на фона на потенциала за местен добив на природен газ, за които се съобщава в последните месеци.
„Връзката с Гърция пък е рентабилна само при изграждането на нов транснационален терминал за втечнен газ на гръцкото крайбрежие. Газ от Азербайджан страната ни би получила по-лесно с връзка от Турция и през TANAP“, каза още той.
По отношение на връзката с Турция обаче от години не се прави нищо, макар и турските, и българските власти да декларират силен интерес към нея.
Изграждането на интерконектор със Сърбия е било обсъдено още през 1997 - 1998 година, припомни още Казанджиев. Тогава проектът не е тръгнал, защото е липсвал интерес от сръбска страна. Сега работата по нея е активизирана, но не е ясно как точно ще бъде свързана българската със сръбската газопреносна мрежа - няма национална мрежа до Ниш, отчете експертът.
"За дълъг период от време България няма да може да осигури алтернатива на руските доставки на газ", каза Казанджиев и допълни, че не случайно цената на газа у нас е толкова висока.