Седем години след началото на световната икономическа криза в някои страни продължава да се говори за растеж, но е постигнат много малък напредък.
"Като президент политически гарантирам амбициозна програма за реформи в моята страна. Докато почти всички говорят за растеж, аз считам, че правилната дума е напредък. Растеж на кредит, растеж за сметка на следващите поколения, не е напредък". Това заявява на среща в Хамбург с представители на бизнес асоциацията AGA, в която членуват над 3500 германски фирми, президентът Росен Плевнелиев, цитиран от президентската пресслужба.
"Други страни членки на ЕС проведоха смели реформи и постигнаха голям напредък. Те създадоха здрави основи и сега могат отново да растат. България и регионът имат здрави основи и ще растат със сигурност. За мен въпросът е не дали, а колко бързо ще растем", заявява още държавният глава.
Росен Плевнелиев подчертава, че постигнатото от страната ни не трябва да се омаловажава и доказателство за това са хилядите компании от Германия, които са инвестирали у нас и са постигнали успехи. За последните 10 години търговският обмен на България и Германия се е увеличил седем пъти.
"България е сред страните с най-ниски данъци, както и с най-нисък държавен дълг в ЕС. Ние сме единствената европейска страна сред десетте най-добри дестинации за аутсорсинг в света", припомня президентът.
По думите на президента от стабилността на Балканите зависи и сигурността на Европа и затова за държавите от региона е стратегически важно да привличат все повече германски инвестиции, като фактор за устойчиво развитие. За последните 10 години преките германски инвестиции в Югоизточна Европа са се увеличили шест пъти, а годишният търговски обмен между Германия и региона се е увеличил три пъти и е нараснал до 53 млрд. евро.
"България се превръща в една модерна, отворена, европейска икономика, както и всички останали страни в Югоизточна Европа", заявява още държавният глава.
Според Плевнелиев Балканите днес са пример, че Европа на регионите функционира. Той открои усилията за по-голяма транспортна и енергийна свързаност, за привличането на големи инвеститори и за създаването на общи за отделните държави икономически клъстери.
Развитието на автомобилния сектор в Румъния и Сърбия е в основата на изградената в страната ни индустрия за производство на компоненти и части за автомобилната промишленост. Днес в 80% от автомобилите с щемпел "произведено в Европа" са вградени технически компоненти, произведени в България, припомня в изказването си на форума президентът Плевнелиев.
Държавният глава подчертава също, че значението на Балканите като кръстопът между Европа и Азия ще продължи да нараства и икономическите сили осъзнават този голям потенциал. Китай вече обяви началото на амбициозната инициатива „16 + 1“ и „Икономическия пояс по Пътя на коприната“, което създава предпоставки за икономическа диверсификация в Югоизточна Европа, увеличава търсенето на концесии на пристанища, насърчава модернизацията на железопътните линии и автомагистрали. Плевнелиев е категоричен, че това налага на държавите от региона да ускорят и енергийната диверсификация и либерализация, което да увеличи сигурността в доставките на енергийни ресурси.
Държавният глава определя и изграждането на Европейския енергиен съюз като нов двигател на интеграцията в ЕС и региона и подчертава, че цената на природния газ и в Югоизточна Европа скоро трябва да се определя от пазара, а не от политически интереси. Президентът призовава за преустановяване на провеждането на опасната политика на „велики сили“ и „сфери на влияние“ и особено по отношение на страните от Западните Балкани. „Държавите, които още не са членки на ЕС, трябва ясно да получат европейска перспектива. България подкрепя членството в ЕС на всички съседни страни“, подчертава Росен Плевнелиев.
Плевнелиев призовава Европа да не допуска отстъпление от демократичните ценности заради икономически интереси и подчерта, че европейските държави имат нужда от още по-тясна интеграция, за да устоят на общите предизвикателства.