На извънредния неформален Европейски съвет, който ще се проведе на 12 ноември, България планира да повдигне отново въпроса за членството си в Шенгенското пространство. Това става ясно от правителственото решение, с което се одобрява позицията на страната за заседанието на лидерите на страните от общността.
Поводът за извънредния съвет е продължаващият миграционен натиск и необходимостта от ускорени действия, пишат от правителствената пресслужба. Налице е и усложняваща се ситуация по външните и вътрешните граници на ЕС.
На фона на кризата България практически е показала способността си да защитава външните граници на общността, ще отбележи българският премиер Бойко Борисов пред своите колеги на Европейския съвет. Тъй като страната ни е извън Шенген обаче нямаме възможност да допринесем в максимална степен към общите усилия в тази насока.
"Затова именно сега е важно да се вземат решения, които демонстрират единството на европейските държави", се посочва още в българската позиция за заседанието.
Министрите одобриха още няколко позиции, към които ще се придържат представителите на България при заседания в различен формат в Брюксел.
На 13 ноември по време на срещата на финансовите министри (ЕКОФИН) България ще се стреми да съдейства активно за постигане на споразумение за Бюджет 2016 на ЕС. Целта е финансовата рамка да бъде приета навреме, за да бъдат осигурени необходимите финансови средства за изпълнение на новите политики и програми на ЕС.
На заседанието на Съвета на министрите, отговарящи за земеделие и рибарство на 16 ноември се очаква Европейската комисия да представи актуална информация по отношение на предприетите действия във връзка с опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП). Предвижда се Комисията да информира Съвета по въпроси на международната селскостопанска търговия и относно развитието на пазарите в основни селскостопански сектори, включително в контекста на продължаващата руска забрана, както и да направи преглед на изпълнението на пакета от мерки за подпомагане.
България е удовлетворена от своевременната реакция на ЕК при изготвянето на проектите на регламенти за прилагане на мерките за стабилизиране на селскостопанските пазари, допълват от Министерския съвет.