Акционерите в проекта ICGB (новата газова връзка между България и Гърция) - Българският енергиен холдинг и консорциумът Poseidon, са постигнали споразумение по всички спорни точки. Това съобщи българският енергиен министър Теменужка Петкова по време на форум, посветен на европейската газова инфраструктура, провеждащ се в Дания.
Предстои да бъде определена дата за подписването на окончателното инвестиционно решение, посочват от пресцентъра на енергийното министерство.
Реализацията на проекта се бави вече няколко години. Интерконекторната връзка обаче е важна не само за България, защото ще даде достъп до доставките на природен газ от Каспийския регион, но и за гарантиране на енергийната сигурност в региона на Югоизточна Европа, защото разнообразява източника на природен газ. По тази причина и преди две години ЕК призна, че проектът е от общностно значение.
От началото на годината работата по новата връзка беше активизирана, но подписването на окончателното инвестиционно решение по него беше отлагано на няколко пъти. Официално причината беше политическата нестабилност в южната ни съседка. След сформирането на второто правителство на Алексис Ципрас обаче стана ясно, че има още някои неуточнени моменти.
За изграждането на новата газова връзка активно лобира и САЩ. По време на посещението на гръцкия премиер в Ню Йорк проектът беше една от основите теми в разговорите му с държавния секретар Джон Кери.
Първите етапи за проучвания на ICGB получиха европейско финансиране, но за самата реализация на проекта на този етап все още няма осигурени средства. Интерконекторът не може да получи грант от европейските фондове, защото е проект, осъществяван съвместно между държавна дружество (БЕХ) и частен консорцуим.
По този показател обаче проектът може да бъде финансиран от т. нар. "План Юнкер". Как ще бъдат осигурени необходимите към 220 млн. евро за изграждането тепърва ще бъде търсен начин.
Пред участниците във форума в Копенхаген Теменужка Петкова е дала подробности за развитието и на друг важен за страната ни интерконектор - със Сърбия.
„С неговото изграждане ще се увеличи пазарната интеграция и ще се засили конкуренцията. Свързването на българската и сръбската преносни мрежи ще даде възможност за обединяване с газопреносната мрежа на ЕС, както и ще осигури двупосочен поток на природен газ“, е казала още тя.