До края на тази година България ще приеме 200 сирийски бежанци от Гърция и Италия, а до края на 2016 г. броят им трябва да достигне 2 000 души. Това каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин пред участниците в 11-тата световна среща на българските медии в Атина, предава БНР.
Тези мигранти са част от споразумението за квотно разпределение на 120 хил. души в Европейския съюз, за което има осигурено финансиране.
"Ние говорим за сирийски граждани, за семейства - мъж, жена и деца. Хора, които по-лесно биха могли да се интегрират в България, включително да имат образование, да имат готовност да получат съответната степен и да запълнят търсене на работни места на пазара на труда", посочва Калфин.
Бежанците, които очакваме да пристигнат от Гърция и Италия, ще бъдат настанени в сега съществуващите центрове, в които има достатъчно свободни места.
По данните на Калфин от началото на годината в България са подадени 13 хил. молби за бежански статут, най-много от тях на сирийци, следвани от афганистанции и еритрейци.
Проблемът е, че повечето от тях не желаят да се интегрират и гледат на престоя си в България като междинна спирка по пътя към Западна Европа. Според Калфин най-сериозният риск е от това Германия и Швеция, които са крайна цел на бежанците, да затворят границите си, тогава огромни маси от хора ще останат в капан в страни като нашата, в които те не искат да живеят и в които социалните системи няма да успеят да поемат натиска. Затова е нужно общо европейско и дългосрочно решение.
„Проблемът с бежанската вълна в Европа не е в количеството на бежанците. Петстотинмилионна Европа може да поеме 1 млн. бежанци. Проблемът е, че по начина, по който процесът се управлява към момента, се създава чувството, че той е буквално неуправляем“, посочва вицепремиерът, цитиран от пресцентъра на социалното министерство.
По думите му това, което трябва да направи Европа, е да създаде ясни и точни правила за управление на бежанската вълна, „защото докато процесът е неуправляем, ще има и чувство за несигурност, което би могло да има много тежки политически последици за Европа“.
Няколко са мерките, които ЕС трябва задължително да предприеме, за да започне наистина да управлява този процес адекватно, смята Калфин.
На първо място той посочва, че ЕС трябва да си даде ясна сметка колко точно бежанци може да приеме. На следващо място какъв е профилът на бежанците, които може да приеме – трябва да се приоритизират хората, които действително бягат от войната, пред онези, които търсят по-добро място за живеене и са водени от икономически подбуди. Трябва да се създаде ясен механизъм за релокация на хора, но само на такива, които са регистрирани, защото само така може да се пресече трафикирането. Освен това, трябва спешно да се преразгледат някои водещи европейски споразумения – Дъблин 2 и Шенген трябва да се адаптират към необичайната ситуация, а не да се прилагат все едно условията в ЕС са обичайни, защото те не са, категоричен е Калфин.
Относно приемът на бежанци в България Калфин коментира, че не подминаваме никого, който е влязъл и потърсил убежище, но няма нужда да се говори тук за създаване на горещи точки.
17:00 | 11.09.22 г.