НЕК продължава да е на сериозна загуба въпреки реформите от началото на годината в. Капитал Daily
Националната електрическа компания (НЕК) продължава да работи на сериозна загуба въпреки отчетения ръст на приходите. Това става ясно от отчета на дружеството за деветте месеца на 2015 г. След като през първото полугодие НЕК излезе на печалба за пръв път от няколко години, надеждите бяха, че компанията ще преодолее финансовия колапс и усилията на правителството за стабилизиране на сектора ще дадат ефект.
Още в края на юни обаче дружеството отново излезе на минус, а последните финансови резултати показват, че проблемите продължават и през третото тримесечие. Загубата за деветмесечието все пак е по-ниска от миналата година, но от компанията уточняват, че това се дължи на определени допълнителни фактори. Ако те бъдат елиминирани, отрицателният резултат би се доближил до миналогодишния.
"Пощенска" купува бизнеса на Алфа банк до дни в. Капитал Daily
Сделката за покупката на клона на Алфа банк в България от Пощенска банка ще приключи до дни. През октомври банковият регулатор издаде нужното одобрение, а още през септември Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заключи, че вливането й в Пощенска банка няма да навреди на сектора. "В момента тече процесът по финализиране на сделката и в следващите дни Юробанк България (Пощенска банка) и Alpha Bank ще разпространят официално съвместно прессъобщение по темата", потвърдиха пред "Капитал" от Пощенска банка.
Сега Пощенска банка е шеста по активи, а след сливането би станала пета, ако се гледат резултатите към деветмесечието. Обединението дойде по линия на преструктуриране на бизнеса на гръцките банки, като се очаква по тази линия да има и други подобни сделки за регионалните им поделения. След приключването на сливането в България ще останат три банки с гръцки майки - "Пощенска", ОББ и "Пиреос".
Фонд "Земеделие" ще натрупа рекорден дефицит от 809 млн. лв. в. Сега
На фона на протести на полицаите заради предложеното орязване на социалните им придобивки за общо 25 млн. лв. правителството даде без шум зелена светлина за рязко увеличаване на разходите на Държавния фонд "Земеделие" (ДФЗ) заради европейските програми. Вместо 964 млн. лв., какъвто бе първоначалният план, разходите на фонда през тази година ще стигнат 1.586 млрд. лв., или с 623 млн. лв. повече. Освен че разходите растат, приходите от ЕС намаляват заради забавено усвояване на парите. Така фондът ще постави абсолютен рекорд и ще натрупа 809 млн. лв. непланиран дефицит. Той допринася и за ръста на дефицита по консолидираната фискална програма за тази година от 3 на 3.3% от БВП.
Одобреното разместване на парите за фонда вчера не бе разяснено от никого. В официалното съобщение на правителствената пресслужба се казва само, че таванът на разходите на ДФЗ се вдига с 623 млн. лв. Обяснението защо се случва това е общо - по-високите разходи са за приключване на стария програмен период и за започване на новия. Изобщо не се споменава, че това създава допълнителен дефицит по бюджета.
Службите пак могат да си подслушват безконтролно в. Сега
ДАНС, МВР, разузнаването и военната полиция могат да подслушват непрекъснато и безконтролно един и същи човек, въпреки че законът забранява специално разузнавателно средство (СРС) да се прилага повече от шест месеца. Това стана ясно по време на заседание по делото "Червей". Подсъдими по него са бившият председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева и ексшефът на дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов. Янева бе обвинена, че е разрешила със СРС в рамките 300 дни да се следи информационната система на МВР, а Костадинов - че е изготвил фалшиви искания за прилагането им.
В сряда като свидетел бе разпитан пенсионираният наскоро шеф на дирекцията за подслушване СДТО в ДАНС Иван Бонев. Пред съда той разказа, че разработката "Червей" е започнала след среща с Костадинов, който занесъл в ДАНС разрешенията за СРС, подписани от Янева. Костадинов обяснил, че служители на МВР нерегламентирано трият информация от информационните масиви на МВР.
Праг от 10 000 лв. за плащане в брой в. Стандарт
Таванът за плащанията в брой да падне до 10 хил., а не до 5 хил. лв., както се предлага във внесените от кабинета промени в данъчните закони. За това настояват депутати от Реформаторския блок (РБ) и от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), стана ясно на заседание на икономическата комисия към парламента. Според депутата от РБ Румен Христов трябва да се направи бавна стъпка. Той обясни, че в Австрия и Германия няма ограничения за кешови плащания.
По думите му таванът на плащанията трябва да бъде намален от сегашните 15 000 лв. на 10 000 лв., за да се види какъв ще бъде ефектът, а след година може да се намали още. От 15 000 лв. на 5000 лв. е прекалено рязък скок, смятат и от АИКБ.
14:01 | 14.09.22 г.