Дали предложеният от здравното министерство данък „вредни храни“ ще реши здравословните проблеми на българите? Продължават споровете на икономисти, здравни работници и диетолози по темата.
„Данъчното регулиране през цените е възможно най-вредното. Това е най-глупавата идея от 25 години насам“, заяви пред БНТ икономистът Красен Станчев. „Първо, няма такъв проблем. Второ, той въвежда поне три нови разрешителни режима“, допълни той.
Доц. Михаил Околийски, управляващ офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България, смята, че това е единствената мярка, която ще намали приема на нездравословни храни, които ни разболяват. „Българското общество е много болно“, заяви той и посочи основните здравословни проблеми на българина: сърдечно-съдови и ракови заболявания, както и диабет.
Запитан от Красен Станчев дали може да докаже, че данъкът ще намали тези заболявания, Михаил Околийски посочи, че според последни доклад на СЗО като основна причина за възникването на рак при жените в САЩ вече се изтъква затлъстяването, причинено от нерегулирания прием на храни и нездравословни продукти.
Правителството се опитва да вземе комплексни мерки, коментира проф. Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика. Тя призна, че има резерви предвид прилагането на такива мерки в други страни, но са отчетени и положителни резултати.
„Ограничението на рекламата на храни за деца по медиите и данъците върху храните, които не са полезни и доказано допринасят за свръхтеглото и затлъстяването, са най-ефективни“, каза тя. „Нашите деца не са здрави, а жените не са слаби“, допълни тя.
Ако данъкът бъде въведен, е възможно производителите да се замислят и да направят продуктите си по-здравословни, каза Михаил Околийски.
Красен Станчев остана скептичен, че ще има полза, ако се обложи например 1% от потреблението на сол или 4% от потреблението на захар. „Калориите, които вземаме с една чаша вино, са много повече от тези, които приемаме с газираните напитки“, каза той.
„Това, което говорите, не е вярно. Прочетете по-внимателно данните за състава на храните“, му отговори проф. Стефка Петрова.
„Единственият път към здравословния живот е всеки един от нас да се информира и да имаме активно отношение към храната. Данъкът би могъл да ни накара да се замислим, но пушенето не е спряло заради по-високите цени на цигарите“, каза пред БНТ Десислава Димитрова, координатор на движението за здравословното хранене Slow Food България. Който иска да яде чипс, би платил за него с 10 ст. по-скъпо, допълни тя.
Според нея е по-важно българските потребители да се интересуват откъде идва храната им, кой е техният производител, както и да създадат връзки с него. Така ще имаме гаранция за това, което слагаме на масата, каза тя.
преди 9 години Успоредно с данък "вредни храни" трябва да се въведе данък "*** идеи". Така онази част от граждански активните организациии и политически субекти с причудливи хрумвания реално ще допринасят за благосъстоянието на държавата. Като очакван страничен положеителен ефект ще бъде покачването на образованотта на гореспоменатите субекти, защото в крайна сметка всеки цели намаляне да данъчното бреме. Така те ще се занимават с належащи стратегически проблеми вместо да си правят гаргара в сутрешните блогове.Що за ТЪПНИ? Има си инспекция по храните. Да си вършат работата там. Да си изготви единен стандарт. Да се правят проверки на качеството и вредните храни да не се допускат на пазара. ААА да всичко това го има! Проблемът е, че банда луди *** трябва да ни заливат с пумия, а контролиращия орган го мързи да си свърши работата или просто не е достатъчно квалифициран. отговор Сигнализирай за неуместен коментар