Прилагането на персонализираната медицина у нас ще гарантира по-добро качество на здравеопазването и оптимизиране на публичните разходи. Около това мнение се обединиха лекари, експерти и учени по време на дискусионния форум за персонализираната медицина, организиран от Българската асоциация за персонализирана медицина у нас на тема „Персонализираната медицина – правилното лечение за точния пациент в подходящото време“.
Организаторите и участниците защитиха позиция, че този тип медицина не е бутиков метод на лечение, достъпен само за по-богатите държави, а има място и у нас и подкрепиха тезата с цифри.
От своя страна, председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова и управителят на Здравната каса д-р Глинка Комитов подкрепиха развитието на персонализираната медицина и заявиха, че чрез по-широкото й приложение здравеопазването у нас би станало по-резултатно.
Жасмина Коева-Балабанова, председател на асоциацията за персонализирана медицина, уточни, че към момента у нас са регистрирани 21 лекарствени продукта за таргетна терапия, като те се увеличават всяка година.
Около 40 на сто от новорегистрираните иновативни препарати в света са за персонализирано лечение, стана ясно още на форума. Очаква се близо 70% ръст в броя на лекарствените продукти за персонализирана медицина в следващите пет години, а инвестициите в тази област ще се увеличат с 33%.
Даниела Дариткова заяви, че с актуализираната Националната здравна стратегия до 2020 година персонализираната медицина също може да намери място. Дариткова се съгласи и с предложението да се върви към регулаторна рамка за реализиране на персонализираната медицина.
С това твърдение се съгласи и управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов. Той изнесе данни, според които с диагностични персонализирани тестове от генетичен тип за предразположение към рак на гърдата прилагането на химиотерапия намалява с 34%. По негово мнение това е добре и за пациентите, и за публичния бюджет, защото оптимизира средства и позволява използването им за други здравни дейности. Той цитира и данни, съгласно които в САЩ генетичните тестове на персонализираната медицина пестят по 604 млн. долара годишно от лечение на рак на дебелото черво. Според други данни от проучване в САЩ използването на генетичен тест за прецизно дозиране на терапията при хората със сърдечно-съдови заболявания би предотвратило 17 хил. инсулта годишно.
Пациенти с една и съща диагноза се влияят различно от едно и също лечение и затова персонализираната медицина би дала по-успешно индивидуално лечение за всеки нуждаещ се, категоричен бе управителят на фонда.
Ръководството на НЗОК е подготвило предложение до Надзорния съвет да бъде възприет принципа, който дава възможност на притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти да предоставят отстъпка на Здравната каса под формата на някаква друга услуга като диагностичен тест или други подобни, посочи още д-р Глинка Комитов.
В рамките на дискусията бе поставен въпросът за значителните финансови ползи, които би имало подобно решение на заболяване, което означава и по-добър достъп до съвременно лечение.
България е единствената страна в ЕС, в която иновативни лекарствени продукти са регистрирани и се реимбурсират със средства от публичния фонд, но в същото време генетичните тестове, които дават точната диагноза, са достъпни за пациента или чрез финансиране от страна на индустрията, или със собствено заплащане, обявиха организаторите. Това несъответствие създава предпоставка за нерационално използване на скъпи лекарства, без да е ясно дали те се назначават на точния пациент, заявиха лекари и представители на пациентски организации. Липсата на финансиране на генетични изследвания е анахронизъм, който трябва да бъде преодолян, категорични бяха експертите.
По време на форума бяха дискутирани и други предизвикателства пред този дял на медицината - осигуряване на качеството на диагностиката, търсенето на съвременни форми за подготовка на млади специалисти в областта на молекулярната биология, молекулярната генетика и патологията, обсъждането на възможности за създаването на консултативни центрове по персонализирана медицина.
Дискусията приключи с приемането на меморандум до институциите. Взе се и решение за сформиране на работна група, която в срок от девет месеца да разработи национална стратегия за развитие на персонализираната медицина у нас до 2020 г. като част от Националната здравна стратегия.
13:09 | 07.09.22 г.