Услугата на Uber е класически пример не за нелоялна конкуренция, а за несъстоятелните регулации на държавата, които се разбиват на пух и прах при появата на нещо ново, пише в свой анализ икономиститът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев.
КЗК забрани Uber. Тази новина предизвика вълна от коментари, а последвалите дискусии разкриха много от слабостите на обществения дебат в страната - най-видните от тях са икономическа неграмотност и използването на аргументи, които нямат отношение към темата.
Всъщност, още появата на новината в медиите и първите реакции бяха озадачаващи - хората наистина вярваха, че КЗК е затворила Uber и услугата вече не е на пазара. В следващите дни дори се чуваха коментари от сорта на "я, тези май още работят".
Колкото и да си говорим за свободен пазар, по всичко личи, че в съзнанието на масата хора в страната е напълно възможно държавата, в лицето на някаква мракобесна комисия, от днес за утре да преустанови дейността на дадена фирма.
"Е, не може", коментира икономистът.
КЗК по своята същност е институция с две лица. От една страна комисията е активна в своята несанкционираща дейност като изготвя становища по различни казуси, защитавайки конкуренцията – например, като препоръчва да отпаднат регулациите на свободните професии или да няма регулация на цените на такситата.
Да, в дебата за въвеждане на максималните цени на такситата, КЗК изготви становище срещу тази идея, която "премахва най-важните параметри на конкурентния процес". От друга страна обаче, комисията налага санкции, тоест наказва определени компании, на базата на мътни текстове в Закона за защита на конкуренцията, които често приравняват "добрите" с "нелоялните" - привличането на клиенти на конкурент, например, е разписано като нелоялна практика по презумпция.
В борбата си с "нелоялната" конкуренция КЗК практически налага санкции. Комисията може на хартия да постанови прекратяване на нарушението, но това е по-скоро нещо като предписание, отколкото ефективен механизъм за прекратяване на дадена дейност.
В излагането на аргументите на комисията, както и в решението на Върховния административен съд се говори за това, че незабавното изпълнение "води до преустановяване на дейността на дружеството", но въпросът е дали има механизъм това незабавно изпълнение да се приложи насила.
В последните години има множество случаи на компании, които биват санкционирани от КЗК за "нелоялна практика" - например при организиране на игри с големи награди, без това автоматично да води до прекратяването на съответната практика. Разделът за нелоялна конкуренция в закона, с всичката си мъглявост, се ползва по-скоро за глобяване на големи компании, отколкото за фактическа защита на конкуренцията.
Последвалите дебати в обществото "за" и "против" дейността на Uber много бързо се захванаха с детайлите и избягаха от основната тема. Тук не става дума за противопоставяне на такситата и услугата на Uber по различни показатели - цена, удобство, сигурност, време за пристигане и т.н. Аргумент от сорта на "Аз пък не съм доволен, нека ги забранят" е напълно несъстоятелен.
Ясно е, че Uber предлагат услуга, която се търси - дори в становището на таксиметровата компания, която провокира преписката в КЗК, се обяснява надълго и нашироко колко успешна е услугата Uber и как печели все повече клиенти. Можем да дискутираме с дни дали е заради автоматичното разплащане, цената или просто защото е модерно, но това няма отношение към темата.
Въпросът не е дали харесваме едните или другите - това е потребителски избор, а дали държавата насилствено може да прекрати една услуга, която все по-голяма група хора харесват и използват.
Услугата на Uber е класически пример не за нелоялна конкуренция, а за несъстоятелните регулации на държавата, които се разбиват на пух и прах при появата на нещо ново. В крайна сметка говорим за напълно съзнателен и доброволен избор на хора да сключат сделка помежду си, която се отчита надлежно в реално време. В тази сделка държавата или администрацията нямат пръст - всъщност точно това е и проблемът на политиците. Икономическата власт на политиците не е прост резултат от изборите, а се проявява именно в механизмите за намеса на всеки един пазар и във всяка една сделка.
Регулацията - например издаването на разрешение или лицензирането, е точно такъв инструмент. Иновация, която излиза извън обхвата на традиционното регулиране, е ужасна новина за всеки бюрократ. По същество споровете около Uber не са "за" и "против" споделеното пътуване, а "за" и "против" намесата на държавата във всяко човешко отношение.
преди 9 години Нещо сте се загубили в екзистенциалния спор около Юбер.Юбер спокойно може да даде иновативния си принос на обществото ако обяви услугите си като приложение за Андроит срещу $5 месечна такса плащана от пожелалите шофъори.Проблемът е, че тя иска да е касата, но не жалае да плати ДДС-то.Проблемът е, че тя иска да наложи правилата, но не желае да поеме отговорността.Наистина ли не знаете, че тя декларативно поема ангажимента за надеждността на автомобилите, но не и отговорността, ако стане беля.Също така декларира, че избира добросъвестно шофъори, но няма нищо общо с тях, като (ако стане беля). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Има едно много добро решение на проблема, обаче на политиците няма да им хареса, защото няма да им платят за да го гласуват.Да се даде право на избор на всеки потребител на таксиметрови услуги да гласува дали да ползва лицензирана услуга. Всеки, който предоставя каквато и да било услуга по превоз (включително и таксиметрова) да бъде задължен да уведомява клиентите си дали е лицензиран или не (а лицензирането да е доброволно).Така клиентите ще могат да гласуват с парите си дали да има лицензиране или да няма. Дали смятат, че лицензирането е важно или не е важно (и даже е вредно).Вероятно ще има и такива, които гласуват с парите си за лицензирани таксита. Но едва ли ще са много. Нека си ги ползват - няма нужда да се забранява лицензирането, а само да се направи доброволно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години В десятката!Какво ще правят гражданите без лицензи на фирмите? Ами ще плащат по-малко хахахахаха, то се видя че лиценза не води до по-качествена услуга - а напротив. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Тази статия също заобикаля проблема със странни аргументи. Въпросът е дали е нужна регулация при пазара на таксита. Ако е нужна, тогава е логично да сме против нейното заобикаляне от Uber. Ако Uber ни помага да разберем че не е нужна /че и без това не работи и че може и без нея/, тогава да я премахнем. Това че услугата се харесва и търси не виждам какво отношение има към нуждата от регулация. Приравняването на таскитата към "всяко човешко отношение" означава отричане на каквато и да е била държавна регулация. Което съще е възможнa позиция, разбира се, но е трудно защитима за някои области. отговор Сигнализирай за неуместен коментар