Реформираната Прокуратура може да е по-ефективна от антикорупционно бюро

През изминалата седмица се разбра, че вицепремиерът Меглена Кунева, ще направи втори опит за приемане на Закона за предотвратяване на корупцията, казва в свой анализ Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Той смята, че една реформирана Прокуратура ще е по-ефективна от антикорупционното бюро, чието създаване бе отхвърлено от парламента. 

Според експерта предложеното ново бюро за антикорупция, заложено във вече отхвърления законопроект, всъщност само на пръв поглед е ново. По същество единствено се променя името и ръководството на сегашната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), като се прибавят част от активите и дейностите на Сметната палата.

Основните правомощия на предложеното бюро са по установяване на несъвместимост и конфликт на интереси, дейност, която сега извършват съответните дирекции на КПУКИ и на Сметната палата.

По подобен начин изглеждат нещата и с новия закон за предотвратяване на корупцията. Той съчетава в себе си части от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

Дейностите по „предотвратяване” на корупционно поведение, уредени в чл. 3 от Проектозакона за борба с корупцията, са същите като дейностите, които се осъществяват от КПУКИ и Сметната палата, по сегашните закони:

деклариране на имуществото и интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности и свързани с тях лица; деклариране на несъвместимост;

осигуряване на публичен достъп до декларациите;

проверка на декларациите;

проверка, анализ и оценка на имущественото състояние;

установяване на конфликт на интереси, налагане на санкции и други мерки в случай на установен конфликт на интереси;

публично оповестяване на имената на лицата, които не са подали декларации или в чиито декларации са установени интереси;

сезиране на компетентните органи в случаите, предвидени в закона;

анализ и оценка на риска от корупционно поведение;

други способи и средства, предвидени в закона.

В проекта са прибавени аналитични дейности като: „разработва и предлага антикорупционни мерки и проекти за нормативни актове с антикорупционна насоченост; разработва методологии за оценка на риска от корупционно поведение и оказва съдействие на държавните органи и на органите на местното самоуправление и местната администрация за тяхното прилагане; осъществява анализ и оценка на риска от корупционно поведение”.

Новите и полезни положения в закона са: разрешаване на анонимните сигнали за първи път в българското законодателство, както и разширяване на понятието „свързани лица” спрямо досегашната уредба на това понятие в административните и наказателните закони. Различено е разбирането за понятието „свързани лица” по смисъла на ДОПК и ЗКПО.

По закона „Кунева” свързани са лицата права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.

Проблемът е, че има разлика в понятието „свързани лица” в новия законопроект и данъчните закони. В такъв случай изниква въпросът, ако има несъответствие между имуществото и дохода на лице с „висша публична длъжност”, коя от различните дефиниции ще се използва за целите на административно-наказателното и на наказателното производство.

Законопроектът също така отнема правомощия на Народното събрание за сметка на Министерския съвет. Бюрото за антикорупция трябва да има директор и заместник-директор, които се избират от Министерски съвет и назначават от президента, докато сегашните органи, установяващи конфликт на интереси и несъвместимост, се избират както следва:

Членовете на КПУКИ: трима от Народното събрание, един от президента и един от МС, а петимата членове в управителния орган на Сметната палата се избират изцяло от Народното събрание.

Това означава, че не се създава нов орган, а два други органа, които досега са били „на подчинение” на Народното събрание сега ще бъдат „на подчинение” (избор на ръководителите) от Министерски съвет. 

Не е изцяло коректно и наименованието на дейността „предотвратяване” на антикорупционно поведение. Функциите на Бюрото са единствено по установяване на несъвместимост и конфликт на интереси, а ако инспекторите на бюрото установят „непочтено поведение” на висш държавен служител или политик, те ще могат единствено да сезират Прокуратурата.

Да, превенцията е важна, но същинското предотвратяване се извършва от орган, който може да възбужда наказателно преследване и да повдига обвинение в съда. Подходът, при който се закрива една институция и на нейно място се установява нова с по-гръмко име, може да има политически и предизборен смисъл, но не решава генералните проблеми на наказателното производството и на борбата с корупцията.

Вместо поредно „бюро” в администрацията е необходима сериозна реформа в Прокуратурата, както и създаването на автономен орган с правомощия по разследване и повдигане на обвинения за корупционни престъпления. Такъв орган може да бъде създаден само в самата Прокуратура.

Това би се случило след сериозна промяна в организационната структура на Прокуратурата и в правомощията на главния прокурор и административните ръководители на прокуратури – реформа, направена в Румъния още през 2004 година.