България разбира необходимостта броят на бежанците, които ще приеме, да бъде увеличен от първоначално обявените 500 души. Страната ни обаче настоява за справедлив начин на разпределянето им между европейските страни, който да отчита волята и предпочитанията на мигрантите.
Това стана ясно от изявление на правителството, прочетено от вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. То идва след заседание при премиера Бойко Борисов с участието на вицепремиерите, външния и финансовия министър.
Страната ни ще настоява за синхронизиране на националните законодателства в ЕС в посока на много по-тежки наказания за трафикантите на хора и за създаване на обща европейска прокуратура.
Ще бъде създадено специализирано звено между МВР и Прокуратурата, което приоритетно ще разследва организаторите на тези мрежи, съобщи Бъчварова и подчерта, че се поддържа активно сътрудничество с партньорските служби и Европол за разкриване на случаите на трафик, извършени от българи в други страни.
В позицията, която ще бъде допълнена и обобщена в следващите дни се изтъква още, че резултатите, които се постигат засега за справяне с проблема, са впечатляващи на общия фон на миграционните процеси в Европа.
„Въпреки че страната ни е най-прякото трасе на бежанските потоци от Турция към Централна Европа, успяваме да не допуснем неконтролирани от нас притоци на хора“, посочи тя.
Според управляващите мерките за ограничаване на нелегалната имиграция дават резултат въпреки четирикратното увеличение на натиска на границите ни през тази година.
Според правителството не трябва да спират усилията на ЕС за намиране на решения на кризите в държавите – източник на мигрантски потоци.
Правителството подкрепя идеята за изграждане на регистрационни центрове не само в Гърция и Италия, а приоритетно на територията на държавите на произход или близките до тях, защото смята, че решението на проблема трябва да се търси най-близо до мястото, на което той е възникнал.
Страната ни ще настоява за промяна на регламента Дъблин в посока създаване на унифицирани молби за международна закрила или обсъждане въвеждането на единен статут на бежанец валиден за целия ЕС.
Кабинетът смята още, че спешно трябва да се състави списък на сигурни държави на произход и да се провежда активна политика на връщане.
„Трябва да признаем обаче, че опитите да се намери добре работещо европейско решение досега не дават задоволителен резултат. В последните месеци се усили миграционният натиск и в някои от държавите се стигна до струпване на бежански потоци. Търсенето на нови и ефективни решения трябва да бъде ускорено“, е общото мнение на министрите.
Позицията на страната ни е, че е необходима ясна и категорична обща европейска политика, която да отразява общата солидарност. Ще настояваме тя да отчита всички аспекти на ситуацията в момента и особеностите в различните държави, посочи Бъчварова.
Правителството иска още да бъдат определени условията на заселване на бежанците, които ще гарантират тяхното дългосрочно пребиваване. Управляващите обсъждат и възможността за интегрирането им у нас, а когато се създаде благоприятна обстановка – за тяхното връщане.
Кабинетът очаква и ратифицирането на подписаното тристранно споразумение за реадмисия с Турция и Гърция.
С приоритет ще бъдат приемани бежанците, прокудени от война, но няма как това да се случва с икономическите мигранти. Това подчерта социалният министър Ивайло Калфин след заседание при премиера Бойко Борисов по проблема.
„Не можем да продължаваме в ЕС с 28 различни политики по отношение на миграцията и на бежанците“, подчерта вицепремиерът Меглена Кунева.
Външният министър Даниел Митов акцентира на трафика на хора, който по думите му се е превърнал в „доходен жесток бизнес, игра със съдбата и живота на всички тези хора“.
„Това са мрежи от хора, които буквално набират кандидати за преселение в рамките на ЕС. Тези хора биват лъгани за това какво ги чака. Статутът на бежанец не осигурява пребиваване завинаги на територията на ЕС. Когато конфликтите бъдат решени, тези хора ще трябва постепенно да се завърнат в държавите, от които са дошли“, изтъкна Митов. По думите му това трябва да стане ясно и да бъде обяснявано, за да бъдат обезкуражавани потоците от мигранти.
В тази връзка страната ни ще настоява да се организират колкото се може по-бързо бежански центрове в трети държави, за да не се стимулират бежанските потоци към ЕС.
Социалният министър Ивайло Калфин смята, че европейската солидарност не би могла да бъде ограничена само до квоти. Когато става въпрос за настаняване на бежанците, трябва да се отчитат социалните, икономическите условия в съответните страни, настоя той. Калфин изтъкна и че няма как да държим в затвори бежанци, които получат статут в България.
Приемът на бежанци би трябвало да бъде обща европейска политика, включително свързано с правото им за движение в рамките на ЕС, смята той. Калфин посочи, че частта от европейския бюджет, която се отделя за приемането на бежанците, трябва да разпределя тежестта от пребиваването им в съответните държави равномерно.
Меглена Кунева пък изтъкна, че в момента с въпросите на бежанците се занимава само една европейска институция, в която работят 80 души. Кунева поиска да бъде засилено присъствието на Фронтекс и се обяви за активна външна политика, за да може да се пресече източникът на конфликта.
„За нас солидарност означава да откликнем, но означава да откликнем и да споделим отговорността с много добра организация от страна на ЕС и от страна на България“, коментира тя.
Кунева съобщи, че е имала телефонен разговор с румънския министър по европейските въпроси по отношение на Шенген като изтъкна, че той само би спечелил от участието и опита на двете страни.
„България и Румъния заявяват техническата си готовност, необходимостта от укрепване на Шенген. В момента се чуват много думи за ренационализация на границите, не споделяме подобен подход“, подчерта тя.
Външният министър Даниел Митов призна, че каквото и да се прави по проблема, на практика се лекуват ефектите и последствията. Той също подчерта необходимостта от ускорено решаване на конфликтите, които създават условия за засилени бежански потоци. По думите му този разговор вече е започнал и страната ни е от най-активните в защитаването на позицията ,че колкото се може по-бързо трябва да се справим с проблема с т.нар. „Ислямска държава“.
Митов посочи още, че държавите от региона на Близкия изток трябва да поемат много по-голяма отговорност и започват дипломатически усилия в тази посока.
Външният министър също подчерта, че трябва да се прави разграничение между бежанци и икономически мигранти и според него тази теза среща разбиране в рамките на Европейския съвет.
* Допълнена към 12.50 часа
11:43 | 14.09.22 г.