Последен влак за старите агросубсидии
в. Капитал Daily
Бързо, тихо и без да предприеме необходимите ходове. Така Министерството на земеделието и храните (МЗХ) подготви и одобри схема за нови 50 милиона евро от старата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., която да бъде насочена по мярката за модернизация на селските стопанства 121, която е най-атрактивната, защото предоставя безвъзмездно финансиране за покупка на техника. Интересът за кандидатстване обикновено е толкова голям, че в последния прием на документи по тази мярка - вече по новата ПРСР (2014 - 2020), заявленията за субсидия надхвърлиха четири пъти бюджета.
В този контекст отпуснатите 50 млн. евро са изключително добра новина за фермерите, още повече че, ако не бяха пренасочени, тези средства щяха бъдат записани със знак минус при неусвоените от България пари от европейските фондове. С добрите новини обаче идват и лошите, а те са, че сроковете за подаване на проекти са изключително кратки и идват само седмица след като земеделският министър обяви, че се открива такъв прием.
И по-малки инвестиционни проекти ще получават държавна помощ в. Капитал Daily
Инвеститорите, които искат държавна помощ при откриване на ново предприятие или разширяване на вече съществуващо, ще получават по-лесно стимулите. Например частичното поемане на осигуровки ще е вече за две години в общините с по-висока от средната за страната безработица. Финансовата помощ от държавата за обучение на нови служители ще е достъпна и при наемане на 30, а не 50 души, като се разширява и обхватът на допустимото обучение. Редакциите са предложени в правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, публикувани на сайта на Министерството на икономиката за обществено обсъждане.
Целта на промените е да се насърчат повече инвеститори да се възползват от държавните стимули. А причината за съществуването им е, че подобни помощи се дават и от съседните държави и когато България се състезава за нов завод или IT център, може да го загуби, ако не предложи нещо. Въпросът е, че помощта е условна, а не автоматична и инвеститорът може и да не я получи, ако в бюджета няма достатъчно средства за годината.
100 работещи издържат 78 пенсионери в. Сега
100 работещи издържат 78 пенсионери, показват данните на Националния осигурителен институт за миналата година. Въпреки мрачните прогнози, че това съотношение се влошава и след време на един работещ ще се пада по един пенсионер, всъщност този показател се подобрява през последните години. За 2013 г. например осигуровките на 100 работещи са стигали за пенсиите на 78.3 възрастни българи.
Това подобрение обаче не помага на пенсионната система - дефицитът в държавното обществено осигуряване става все по-значителен. През 2014 г. над 52 на сто от разходите са платени от държавата. Положителната промяна в баланса се дължи на затягането на условията за пенсиониране.
Държавата дава над 700 000 лв. за борба с отсъствията в. Сега
114 училища ще получат 715 920 лв. от просветното министерство за намаляване на отсъствията на учениците си от учебни занятия през новата учебна година. Това показват данни на МОН за одобрените кандидати по модула "Без отсъствия" на националната програма "На училище без отсъствия".
Най-много средства ще получат училищата "Христо Смирненски" в Нова Загора - близо 52 хил. лв., СОУ "Климент Охридски" в Дългопол - 40 хил. лв., и 136-о ОУ "Любен Каравелов" в София - близо 39 хил. лв. Едва 240 лв. пък са предвидени за ОУ "Г.С. Раковски" в Голямо Ново, Търговище. Общо за този модул са заделени 1 млн. лв., включително и средствата за мониторинг.
Метрологията иска още 120 щата заради надзора на язовирите в. Сега
Пет месеца след като правителството реши контролът на язовирите да премине към Агенцията за метрологичен и технически надзор, от ведомството поискаха драстично увеличение на щатните си бройки със 120. Така броят на служителите може да нарасне от сегашните 340 на 460, показва проект за промяна на Устройствения правилник на контролния орган. В рамките на агенцията ще се създаде и отделна дирекция, която ще се занимава само с надзора на язовирните стени и съоръженията към тях. Точно колко ще струва назначаването на тези експерти обаче в проекта не е посочено. Само за закупуването на техника и високопроходими автомобили ще са нужни около 4 милиона лева.
Още в края на миналата година шефът на метрологията Стефан Цанков анонсира реформата и предупреди, че за целта ще са нужни средства. "За поддръжка и контрол е необходимо специализирано оборудване. Ще трябва да се закупят уреди. Безплатна безопасност няма", каза Цанков. Тогавашния зам.-министър на околната среда Атанас Костадинов също заяви, че е нужен контролен орган за всички съоръжения.
190 млн. за наука са в "черна дупка" в. Стандарт
Как се харчат парите за наука у нас е тема, която на пръв поглед изглежда тясно специализирана. Вероятно именно заради това голяма част от тях биват "усвоявани", но без да се проследи ефектът от тях. Проверка на Сметната палата за това как се изпълнява Стратегията за научни изследвания показа, че 190 милиона за наука са изразходвани без всякакъв контрол.
190 млн. лева за наука потънаха в "черна дупка". Или поне по-голямата част от тях. Одитът на Сметната палата е за периода от август 2011 година до декември 2014, като за този период са се сменили шестима министри. Проверката обхваща не само злополучния фонд "Научни изследвания", който е препъникамък за всеки пореден министър, а на Сергей Игнатов дори коства оставката. Става дума за това как въобще се усвояват всички пари, отпускани за наука, независимо от какъв източник идват те.
Ремонтират селски къщи с пари от ЕС в. Стандарт
До края на октомври се удължава срокът за изпълнение на проекти за ремонт и изграждане на селски къщи и микропредприятия по старата Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.). Целта е кандидатите да приключат инвестиционните си планове, така че парите да бъдат усвоени, обясниха от Министерството на земеделието. Самото подаване на заявките за окончателно плащане по проектите се изтегля до 10 ноември 2015 г.
Това гласи проектът за промяна в наредбите, регламентиращи условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства", мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" и мярката за "Разнообразяване към неземеделски дейности".
Неолитното селище в „Слатина” става туристическа атракция в. Новинар
Прочутото неолитното селище в столичния квартал „Слатина” ще се превърне в една от туристическите атракции на столицата през следващата година. Това съобщи за "Новинар" кметът Йорданка Фандъкова. Селището е на 8 000 години и е най-старото в Софийското поле. Някога е било много голямо – около 80 дка, но е разрушено през 70-те години при строителството на спортния комплекс „Червено знаме”, а след това и на трамвайна линия номер 20. Сега са останали около 8 дка. Според учените уникалното при него е, че в резултат на археологическите проучвания бяха разкрити останките от 9 сгради с много големи размери, което не е характерно за подобни селища.
Плановете на общината са следващата година да бъде одобрен проект за разкриване и консервация на античните руини и облагородяване на мястото. За целта в момента се изготвя подробен устройствен план на района. Ще бъде изработен и специален туристически маршрут, който ще включва селището, съобщи за „Новинар” кметът Фандъкова.
Запорираха активи за 600 млн. лева на Цветан Василев в. Новинар
Държавата запорира активи на стойност 600 млн. лв. на Цветан Василев. Комисията за установяване на незаконно придобито имущество (КОНПИ) от доста време следи всяка съмнителна сделка, в която има следа бившият собственик на КТБ. Към момента са блокирани активи на Василев във "Вива телеком България”. Причината за това е сериозното съмнение, че ексбанкерът се опитва чрез подставени лица да стане скрит собственик на компанията.
Запорът е върху дружествени дялове в размер на малко над 108 млн. лв. от капитала му, или 43%, колкото беше и акционерното участие на Цветан Василев в БТК. Под възбрана са поставени и активите на банкера в други две знакови предприятия "Бромак" и "ТЦ ИМЕ".
Винопроизводителите в България остават без грозде в. Новинар
България е изправена пред заплахата да остане без грозде тази есен. Причината е, че френски и италиански търговци масово изкупуват тазгодишната реколта още на зелено. Страхотният бум в търсенето на родна продукция идва след участието на наши винари в дегустация в централата на Световната винарска организация в Париж, където френски винопроизводители неофициално признават, че българските вина са най-добрите в света. Затова сега емисари на Париж и Рим обикалят страната и предлагат средно по 50 евроцента, около 90 стотинки, за килограм от винените сортове.
Много от лозарите се съгласяват да им продадат гроздето, тъй като цените, на които се очаква да започне изкупуването у нас, са 45-55 стотинки, които в някои райони на страната не покриват разходите за отглеждане на гроздето. Преди седмица в Странджа дори бяха обявени 30-40 стотинки за кило, което накара много лозари да протестират.
02:34 | 08.09.22 г.