Европа е наясно с тежкия проблем, който се поражда от бежанския и миграционния натиск. Има бежанци, чийто живот е заплашен и търсят убежище, но има и икономически емигранти и Старият континент трябва да дефинира отношението към едните и към другите, каза министърът на външните работи Даниел Митов пред БНТ.
Той допълни, че на ниво Европейски съвет този разговор се води отдавна, но очертаните до момента мерки са по-скоро за справяне с последствията, отколкото с причините за миграционния натиск.
„Причините са ясни – конфликтът в Сирия, разрастващото се влияние на т. нар. "Ислямска държава" е основен генератор на бежански потоци и там трябва да се насочат усилията ни много по-сериозно. Прекалено дълго време мерките за борба с т. нар. "Ислямска държава" не дават ефект“, заяви външният министър.
"Ислямска държава" се разраства, създава държавна архитектура, но така или иначе тя съществува, а този факт е безкрайно притеснителен. В процеса на взимане на нови мерки е необходимо да бъдат включени и самите страни от региона на Близкия изток и Северна Африка, допълни той и припомни, че държавността се е разпаднала и в Либия.
„Вместо да атакуваме последствията, трябва да атакуваме много по-сериозно корена на проблема“, каза министърът на външните работи.
Митов смята, че ЕС не работи хомогенно, а при регистрацията на бежанците и икономическите мигранти трябва да се прави разграничение.
„Трябва да започнем много по-сериозно да обръщаме внимание на държавите, от които идват всички тези хора, и тези, които са икономически имигранти, трябва да се връщат обратно. Има такива споразумения с отделни държави и те трябва да се прилагат. С държавите, с които няма споразумения, трябва да се сключат възможно най-бързо“, категоричен беше външният министър.
Той посочи, че Дъблинският регламент е загубил своята адекватност и трябва да се преразгледа, а Европа трябва да отговори на предизвикателствата в съвременния контекст.
“България си е дала сметка отдавна за потенциалните опасности”, коментира Даниел Митов и допълни, че нашите граници са сериозно охранявани и изпълняваме много отговорно задълженията си като външна граница на ЕС.
За бежанския поток към Македония и реакцията на властите там външният министър каза, че подобен наплив от хора е бил неочакван за властите в страната и за всички по пътя на миграционния поток, който е насочен на запад и на север.
„Македония беше използвана за транзитна зона, но никога до момента не се беше изправяла пред такъв огромен брой хора, които се появиха изведнъж на нейната граница“, поясни външният министър. За опитите на македонската армия да отблъсне със сила бежанците от границата той каза: „Те са реагирали така, както са намерили за подходящо в случая. Сигурно е могло и да реагират и по-добре“.
Ние не можем да игнорираме факта, че нашите съседи имат определен проблем и трябва да се стремим да им помагаме, допълни външният министър.
На въпрос по-добро ли е решението на Сърбия, която е позволила транзитно преминаване, Митов припомни, че мигрантите се стремят към Западна и Северна Европа.
Запитан защо се наложи в България Гранична полиция да бъде подпомогната от военните, Митов беше категоричен, че няма да се стреля срещу бежанците. „Това дори не може да се обсъжда. Знаем, че за да се охраняват сериозно границите ни при такъв натиск, са необходими хора. Нормално е Българската армия да подкрепи наблюдението на границата“, обясни той.
15:30 | 12.09.22 г.