Със сигурност прогнозите за многократен скок в цените на хляба и останалите стоки са силно преувеличени. Това коментира пред в. "Стандарт" Лъчезар Богданов, икономист от„Индъстри уоч” по повод решението на КЕВР да увеличи добавката "Задължение към обществото" за бизнеса и ефектите от това.
Голямата заплаха за българския бизнес беше в силно интензивните откъм потребление на енергия производства или там, където разходите за ток са значим дял от общите разходи. Поради простата причина, че за много други страни, на практика в почти всички, цената за едрата индустрия и енергийно интензивните предприятия е изключително ниска. В момента тя е по-ниска от тази в България. А с новите промени ще стане по-висока, а у нас - допълнително ще се повиши.
На практика тогава продуктите, произвеждани в тези производства, ще станат неконкурентни на международните пазари в краткосрочен план. А в дългосрочен - никой не би инвестирал в държава, в която има толкова скъпа ел. енергия за индустрията. Доколкото разбирам обаче, този проблем до голяма степен се решава с новата наредба, която позволява част от добавката "Задължение към обществото" да не бъде плащана от такъв тип енергийни потребители.
Що се отнася до дребния бизнес и за този, при който токът не е съществен разход, наистина има увеличение, но то не е толкова голямо, че да доведе до такъв драматичен проблем с разходите за производство и оттам натиск върху крайните цени на стоките и услугите. Същественото е, че у нас дребният бизнес към мрежата за ниско напрежение в момента всъщност е принуден да субсидира домакинствата.
Например в една сграда имате два електромера. В единия случай абонатът е дребен бизнес, а в другия – домакинство. Тогава бизнесът плаща над 30 на сто по-висока цена. Това е проблем. Но това, което става и ще задълбочи проблемите в енергетиката, е, че дребният бизнес в много по-голяма степен има стимул да излезе на свободния пазар при тази ситуация, тоест все по-малко дребни бизнеси ще искат да субсидират домакинствата по този начин. Това се отнася по-скоро за магазинчета, офиси, за които така или иначе разходът за ел. енергия не е съществен и решаващ. Но ще има такава тенденция, която ще оказва натиск и този модел на регулиране на крайните цени за енергията за бита няма да издържи дълго време.
Иначе за предприятията, които са големи енергийни потребители, ще има решение и те ще плащат по-малка такса "Задължение към обществото", като стремежът е те да плащат крайни цени, които се доближават до тези в конкурентните на България икономики. Но при всички случаи трябва да е ясно, че не може само един да покрива грешките на миналото.
От една страна, трябва да се върви в посока намаляване на разходите за генерации и част от субсидиите да бъдат преосмислени. Там ще трябва да има натиск и именно това се случи през последните години в доста европейски страни. От друга страна, всички ще трябва да понесат ефекта. Няма как до безкрайност да пазим и производители, и домакинства, а само бизнесът да понася цената на политическите решения.
Частично е вярно, че не трябва да има увеличение, защото пазарът ще регулира цените, защото за голяма част от производствата разходът за ел. енергия е много малък. От друга страна обаче, да, пазарът регулира, но това понякога означава, че местното производство се замества с внос. Това бе и сред аргументите на големите индустриални производители, че всъщност те стават по-неконкурентоспособни спрямо предприятия от други страни.
Бизнесът има основание да протестира, доколкото бизнесът в другите страни не е поставен при тези условия. Но, от друга страна, дългосрочното решение не може да е да прехвърлим всичко на битовите потребители, без никакви други реформи в енергетиката. Дългосрочното решение е микс между справедливо разпределение на тежестта, създаване на свободен и конкурентен пазар в енергетиката и същевременно начин за преосмисляне и промени на редица изкривявания на пазара от миналото с различни преференциални третирания на различни видове производства.
10:59 | 05.09.22 г.