До 31 ноември правителството трябва да изработи краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на стратегията по демографска политика, които да зададат посоката за решаването на демографската криза в страната. Това решеха единодушно депутатите по време на дебат за демографската политика в Народното събрание.
Питането в парламента относно демографската перспектива пред страната беше поставено от народните представители Михаил Миков и Корнелия Нинова към вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин и отключи дебат сред народните представители в зала, който се състои за първи път.
Депутатите констатираха редица негативни тенденции - нацията се топи и застарява, смъртността се увеличава, раждаемостта намалява, липсва адекватен достъп до здравеопазване. Като фактор за тежката демографска ситуация у нас беше посочен и упадъкът на семейните ценности и високата степен на емиграция.
Изказванията на народните представители от различните парламентарни групи засегнаха различни мерки, които биха подобрили ситуацията, но всички се свеждаха до спешната нужда от повишаване на доходите на населението, съчетана с мерки, заложени още в държавния бюджет за 2016 година, и общо подобряване на икономиката в страната.
„Нацията се топи с всяка изминала година“, констатира Корнелия Нинова и предупреди, че ни чакат драматични социални и икономически проблеми, ако не се вземат мерки срещу демографската катастрофа. Тя изтъкна и причините за нея - ниската раждаемост, увеличаването на броя на абортите, намаляване на желанието за раждане в детеродна възраст, тенденцията деца да раждат деца, високата смъртност, липсата на достъп до здравеопазване за най-нискодоходните групи, емиграцията. Нинова призова за приемането на краткосрочни надпартийни мерки, които да се прилагат без никакво отклонение от всяко управление.
Искрен Веселинов от ПФ добави обезлюдяването на регионите и регионалните различия като друг фактор, който е съществен за кризата. Друг проблем е упадъкът на семейните ценности – коефициентът на брачност е спаднал през последните години драстично, отбеляза той.
Марияна Тодорова от АБВ коментира, че проблемите, които трябва да се решават, са свързани с качеството на живот, заетост, доходи, образование, здравеопазване и други, така че мерките трябва да са комплексни и предмет на усилия на всички министерства, а социалният министър може да бъде само координатор.
Георги Гьоков от БСП каза, че се очаква пикът на демографската криза да е през 2050 година по данни на ООН. И посочи, че реформите в пенсионната и здравната система, които в момента са на дневен ред не са в посока за решаването на проблемите с демографията. „В управленската програма на управляващите няма визия за повишаване на доходите и за подобряване на здравеопазването, няма идеи за намаляване на безработицата“, каза той. По думите му трябва рязко увеличаване на доходите на българите и попита какви са мерките за повишаване на жизнения стандарт, които взима кабинетът.
Красимир Каракачанов от ПФ призова държавата да ограничи раждаемостта в маргинилизираните общности, които държавата стимулира да раждат и да източват социалните фондове години наред. Мерките трябва да са с оглед на българската нация, а не какво ще кажат чиновниците от Брюксел, каза той. По думите му държавата не може да продължава да мачка българската раждаемост и да стимулира ромската, което по думите му е престъпление. И попита какви инвестиции и каква икономика ще развиваме, когато населението застарява и нараства делът на тези без образование.