Месец след официалния старт на жътвата тя е към финала си, като са реколтирани около 80% от площите. При добивите, както и при качеството картината тази година е "много шарена", разказва в интервю за БТА Румяна Ангелова, председател на Националния съюз на зърнопроизводителите.
Там, където посевите бяха под вода, добивите са много ниски, но пък в районите, където всичко беше нормално - те са много високи, обяснява тя. Същото се отнася и за качеството на зърното. Там, където посевите са лоши, се очаква то да е по-слабо - като хектолитър и като пекарни качества и обратно.
Тази година са засети близо 2 млн. дка по-малко с пшеница заради лошите климатични условия и това ще рефлектира върху зърнения баланс, казва Ангелова. По думите й засети с пшеница са около 10,6 млн. - 10,7 млн. дка, а средните добиви ще бъдат около 430-440 кг от декар.
Според нея при тези добиви вътрешният баланс ще бъде осигурен, защото вътрешното ни потребление е много малко - 1,7 - 1,8 млн. тона, а произвеждаме в добрите години между 5,2 - 5,3 млн. тона пшеница.
При останалите зърнени култури също толкова широк е диапазонът и с рапицата, макар тя да е маслодайна култура. Ангелова казва, че при тази култура все още няма увеличение на площите, а напротив - редуцират се все повече. Засушаването от предните две-три години е дало много ниски добиви и това е наложило редукцията. Тази година средният добив е също доста по-нисък от средния.
Ечемикът също е с редукция надолу като площи, картината е доста нестабилна, но където посевите бяха добри, добри са и добивите, допълва Ангелова.
Тя изразява и надежда да се покачи цената на пшеницата, особено там, където има много ниски добиви, за да се намалят загубите на земеделските производители.