Тенденцията на спад по лихвите по кредити и депозити у нас е близо към края си, достигнати са равновесни нива, които ще се задържат известно време, докато външните фактори не започнат да действат в посока нагоре. Това каза в интервю за в. Труд Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.
По думите му всичко зависи от външните условия в комбинация с вътрешните фактори. Външните условия, поне на този етап в ЕС, не подсказват в близките 6 месеца повишаване на лихвите, посочва банкерът. По думите му трябва да имаме търпение да видим един устойчив стабилен ръст, какъвто в почти всички европейски страни започва да се отчита. „Централните банки са внимателни и ще вдигат лихвите, когато има устойчива тенденция на растеж на икономиката. Нашите лихвени проценти няма да получат тласък нагоре или надолу от външните фактори. Те вече са изиграли корективната си роля. Вътрешните фактори също са на изчерпване”, каза Андронов. Според него спадането на лихвените проценти по депозитите почти е приключило, а по кредитите също е към края си.
Сред най-спешните задачи пред новото ръководство на БНБ Андронов открои „задържането на заразата от Гърция”. Финансистът посочва, че това е дългосрочна задача, по която се работи и на този етап е изпълнена във висока степен. Следващата голяма задача е оценката на качеството на активите и стерс тестовете, каза той. Този процес може да ни струва ужасно много пари, ако БНБ, властите и търговските банки не се подготвят правилно. Следващата голяма задача е да се подсилят екипите и да започне интензивно повишаване на квалификацията на експертите от „Банков надзор“, посочи Андронов.
Във връзка с постигнатото споразумение за нов спасителен план за Гърция и влиянието върху финансовата система у нас Петър Андронов коментира, че работата по гръцкия дълг и по стабилизирането на финансовата система тепърва предстои, но все пак „един важен етап е преминат”.
„Това ни дава основание за по-голям оптимизъм, че може да бъде намерено конструктивно решение на структурните проблеми, които Гърция има. В това число и проблемите, свързани с банковия сектор. Аз съм уверен, че какъвто и сценарий да бъде избран, ще има позитивен ефект върху България. Например ако бъде решено да се засили капиталовата устойчивост на банките майки, това е добре за нас. Преструктуриране, което би довело до консолидация в банковия сектор, също е добър сценарий”, каза Андронов.
Рисковете за българския банков сектор са намалени съществено и смятам, че мерките, които Централната банка и властите в България са предприели, са предостатъчни, категоричен е банкерът. „Какво е необходимо да се направи, вече е направено. Зависимостите, които можеха да пренесат негативен шок, са силно ограничени за банковия сектор у нас”, допълни той.
Относно перспективата България също да участва във спасителния план за Гърция с конкретни средства Андронов посочва, че „нашият ангажимент трябва да бъде минимизиран до там, докъдето стигат нашите възможности”. По думите му основният проблем на първо място е на еврозоната, а след това може да се говори за проблемите на целия ЕС. Андронов напомни, че идеята, която се обсъжда, е да се използват средства от общоевропейския фонд за финансова стабилност временно.
Месец юли 2016 г. е най-краткият възможен срок за приключване на стрес тестовете за банките, коментира още финансистът. Не трябва да се подценява обстоятелството, че докато траят тези проверки, банките ще са много силно ангажирани с този процес и част от кредитните активности ще бъдат забавени, напомни той.
00:37 | 11.09.22 г.