КТБ е била създадена на принципа на финансова пирамида с връх - нейният мажоритарен собственик Цветан Василев. Това е един от основните изводи в доклада на Временната анкетна комисия за проверка на КТБ, който вече е внесен в деловодството на парламента. От него става ясно, че Цветан Василев е използвал банката като свой личен банкомат и е финансирал главно сам себе си.
"Доказахме, че всичко се е случвало пред погледа на надзора на БНБ и на ДАНС. За мен вина носят и одиторските фирми, които не са малко, а са три", каза Снежана Дукова от ГЕРБ, член на комисията, пише Dnes.bg.
Според доклада индикации за фалита на КТБ е имало и това е можело да се види и от ДАНС, и от БНБ, но те "са ги проспали", продължи тя.
В документа е записано, че сложна схема от кухи кредити, фирми бушони и свързани лица е довела до фалита на банката и източването на 4 млрд. лева от нея.
„Банката е източвана чрез свързани фирми. Парите са прехвърляни без всякакви обезпечения, днес се създава дружеството след това се препродава и така парите се връщат към мажоритарния собственик“, обясни схемата Дукова.
Вторият начин на източване е чрез лихвите, които са получавали много отговорни лица, публични и държавни. Техните депозити са договаряни индивидуално с много висок лихвен процент. Дукова обаче заяви, че няма как да съобщи имена на политици и висши държавници, защото това не е работа на парламентарната комисия.
След гласуването в пленарната зала докладът ще бъде изпратен в прокуратурата, за да се установява кой, кога и срещу какво е помагал за фалита на КТБ. Ще се пишат и законови промени с тази цел. Бившият финансов министър и настоящ депутат от ДПС Петър Чобанов прехвърли цялата вина на банковия надзор на БНБ.
"Трудно е да се създаде банка като пирамида, ако надзорният съвет си върши работата", настоя той. Според него е трябвало да се следи внимателно нивото на лихвените проценти, както и отпускането на кредитите.
Особено мнение по доклада на Временна анкетна комисия за КТБ изпрати до медиите Радан Кънев, народен представител от ПГ „Реформаторски блок“. Докладът не е достатъчно всеобхватен в изводите си и не подчертава достатъчно отговорността на Управление „Банков надзор“ към БНБ, на Комисията за финансов надзор и ДАНС. Особена слабост е фактът, че докладът изобщо не засяга действията и бездействията на прокуратурата, посочва Кънев.
В доклада не са засегнати четири особено чувствителни проблема, посочва той и ги изброява.
1. КФН, като надзорник на КТБ в качеството му на публично дружество, не е използвала правомощията си да установи големия обем лоши кредити и неоправдано завишения лихвен процент по депозитите в банката, като сигнализира БНБ, мениджмънта на банката и потенциалните инвеститори, за рисковете, свързани с дейността на банката.
2. КФН е допуснала неоправдано бездействие по повод операцията по финансиране на КТБ чрез свързаното дружество Northern Lights Bulgaria BV. Taзи операция представлява типичен пример на заобикаляне на закона.
3. КФН е следвало да предотврати емитирането на нови акции от КТБ през 2013 година – реалното състояние на КТБ към този момент, което е било лесно установимо с правомощията на КТБ, противоречи на представения проспект и не допуска издаване на разрешение за увеличение на капитала на банката.
4. Няма данни КФН да е упражнила дължимия цялостен надзор върху свързаните публични дружества от „групата КТБ“. Особено тежък пропуск е случаят с „ТЦ-ИМЕ“ АД и допуснатото предоставяне на фактически заем от ДЦК на изключително висока стойност.
Според Кънев в периода 2009-2014г. ДАНС не е изпълнила адекватно законоустановените си функции по обезпечаване на финансовата сигурност на банковата система и на държавата, като съществена част от националната сигурност. Не са извършени необходимите проверки по изобилни публични сигнали за съмнителни кредити на Банката към офшорни компании, не е проверена собствеността на тези компании, нито връзката между извършените сделки и евентуални рискове за националната сигурност.
Необходимо е да се извърши цялостна проверка на дейността на лицата, отговорни за опазване на финансовата сигурност в периода, проверка за лоялност на лицата, отговорни към настоящия момент и укрепване на капацитета на Агенцията.
Цялостното премълчаване на ролята на Прокуратурата в периода на източването на КТБ и в периода на ликвидната криза, довела до поставянето ѝ под особен надзор, както и публичните изявления на прокурори в периода на особения надзор, е съществена слабост на доклада.
В периода 2009-2014г., Прокуратурата не е осъществила дължимия общ надзор за законност на дейността на мениджмънта на КТБ и не е реагирала адекватно на конкретните сигнали и на публичната информация за злоупотреби и рискове за националната сигурност. Публичните действия на Прокуратурата в периода преди и непосредствено след поставяне на Банката под особен надзор допринесоха за увеличаване на рисковете за кредиторите и инвеститорите, посочва се в позицията.
Според Радан Кънев обща слабост на част „Изводи“ от доклада е фактът, че произволно избраните примери за източване на Банката чрез свързани лица и/или дружества с неизяснена собственост не засягат нито един случай на придобиване на дружество от значение за националната сигурност или сделка, представляваща голям обществен интерес.
01:22 | 13.09.22 г.