Социалният министър Ивайло Калфин призова бизнеса да се фокусира върху потенциала на демотивираните младежи до 29 години, защото проблемът с българската безработица не е количествен, а качествен.
„Нивата на безработицата у нас не са много високи – тя е около 10%. Същественият проблем с безработицата обаче е, че тя е структурна – най-голям е проблемът с младежите до 29 години, с хората над 55 години и с трайно безработните. За всички тези групи Министерството на труда и социалната политика разработва отделни целеви мерки, така че да преодолеем негативната тенденция в най-кратки срокове. Каквито и идеи да развиваме, обаче, те не биха били ефективни без участието на бизнеса“. Това заяви Ивайло Калфин по време на извънредното заседание във Варна на група „Работодатели“ към Европейския икономически и социален комитет, организирана съвместно с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), съобщиха от пресцентъра на ресорното министерство.
„Сред ключовите предизвикателства, пред които сме изправени в България, е огромният брой демотивирани млади хора, които нито учат, нито работят. Техният брой надвишава 160 000. Това е огромен потенциал, както за българския бизнес, така и за българската икономика, затова от всички нас – от държавата и от бизнеса, зависи да покажем на тези хора смисъла от това да се работи и перспективите, които имат, за да превърнем техния потенциал в актив“, категоричен е Калфин.
Той напомни, че по пилотните проекти на дуално обучение се предвижда финансово подпомагане на работодатели за разкриване на нови работни места и провеждане на целенасочени професионални обучения за подготовка на квалифицирани кадри за нуждите на бизнеса.
За настоящия финансов период 2014-2020 г. България разполага с малко над 1 млрд. евро европейско финансиране и национално съфинансиране за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. „Към пазара на труда са насочени 60% от средствата по програмата“, напомни още Калфин.
„Повишението на минималната работна заплата гарантира своеобразна долна граница за подкрепа на възнагражденията на трудовия пазар. Оттласкването на минималната работна заплата от линията на бедността започва постепенно да показва своите резултати и те в никакъв случай не са пагубни за бизнеса. Работещите трябва да получават достойно заплащане за изработеното, защото силна икономика не се прави с евтини заплати“, категоричен беше още министър Калфин, цитиран от МТСП.
Той подчерта, че механизмът за определяне на нива на минималната работна заплата се нуждае от доработка и отбеляза, че очаква до есента да са изработени критерии, които да позволяват определянето й след консенсус между социалните партньори.