Внесеният от кабинета проектозакон за промени на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) не получи единодушна подкрепа от социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество въпреки заявката, че текстовете за приватизация на болници ще отпаднат.
Най-важните текстове от проектозакона са свързани със създаването на Национална здравна карта, обединяване на болници чрез създаване на консорциуми и въвеждане на задължителна акредитация за всички лечебни заведения.
Социалните партньори се обединиха около подкрепа за предлаганата нова Национална здравна карта с някои малки забележки, категорично възразиха срещу приватизацията на болници, не подкрепиха и възможността с публичен ресурс болниците да формират печалба, възразиха и срещу занижаването на критериите за заемането на длъжността директор на болница.
Вицепремиерът Ивайло Калфин призова предлаганите реформи първо да минават през тристранката, а след това през ресорната комисия и парламента, тъй като по думите му сега е безкрайно късно.
От Българската стопанска камара (БСК) заявиха подкрепа единствено за националната здравна карта, подкрепиха и предлаганите мерки за ограничаване на разходите за лекарства, както и за атестацията на лечебните заведения. Според БСК обаче трябва да има по-високи изисквания за длъжността директор на болница, защото сега заложеното изискване само за магистърска степен без здравен мениджмънт не е достатъчно.
От БСК заявиха още, че настояват ясно да се каже в закона за какво точно ще се използват парите от здравноосигурителни плащания, да има ясни правила за използването на парите от НЗОК, както и засилване на контролните функции на Касата. От Камарата поискаха залагане на рестрикции и санкции за болниците, които нарушават бюджетната дисциплина. От Камарата са и против това болниците да формират печалба от публичния ресурс, с който разполагат.
От КНСБ отбелязаха, че няма общонационален консенсус по предлаганите промени в ЗЛЗ и разкритикуваха отсъствието на здравния министър на заседанието. Според Иван Кокалов от синдиката законът не въвежда механизми за източване на Здравната каса, сбъркан е начинът на финансиране, няма и ясна дефиниция за пакета за интегрираните здравни грижи, който се предлага.
От КНСБ също смятат, че обсъждането на броя на болничните легла трябва да се прави от национална комисия, в която да участват и социалните партньори, но принципно подкрепят инициативата за здравна карта. Кокалов също подчерта, че трябва да няма възможност с публичен ресурс да се формира печалба от болниците.
Към тази позиция се присъединиха и от Асоциацията на индустриалния капитал. Според тях ще продължи нерационалното разходване на средства от Касата. АИКБ е против стремежа за свръхрегулиране на дейностите, има възражения и за квалификацията на болничните директори, но подкрепя Националната здравна карта. Относно приватизацията Асоциацията смята, че структуроопределящи болници не трябва да се приватизират, а за всички останали да се разреши при определени условия.
От КТ Подкрепа упрекнаха, че много се бърза с предлаганите реформи и те не са получили необходимото съгласие. Синдикатът поиска да се прецизират текстовете за сключване на договори с Касата от консорциуми. Не е редно с публичен ресурс да се формира печалба, заявиха още от синдиката.
От КРИБ принципно подкрепиха предлагания законопроект, като направиха забележката, че искат в консорциумите да не се включват болници с ниска акредитационна оценка.
Заместник-здравният министър Ваньо Шарков, който защити предлаганите промени, коментира, че не е важен текстът с изискването за ценз на болничен директор, важно било да е магистър, а здравният мениджмънт не е важно като специализация, заяви той.
Пред журналисти Шарков коментира, че текстовете за приватизацията на болници ще отпаднат до второ четене. По думите му законопроектът ще продължи обсъждането си на второ четене, като МЗ ще се съобразят с включването на социалните партньори в изработването на Националната здравна карта.
Шарков обясни, че всяко намерение за инвестиране в ново лечебно заведение ще преминава през национална комисия за изработване на картата. Положително или отрицателно становище за разкриване ще се дава на база потребностите на населението от ново заведение в конкретния район, заболеваемостта на хората и това каква медицинска помощ има възможност да се оказва. При отрицателно становище на националната комисия инвестицията ще се смята за ненужна, но инвеститорът ще може да си построи болница, без да ползва публичен ресурс от Касата. Той изрази лично мнение, че няма нужда от налагане на забрана за разкриване на нови болници.
По думите на Шарков държавните болници не могат да формират печалба и да разпределят дивиденти и в момента.
04:58 | 14.09.22 г.