До края на 2020 г. се очаква засилена конкуренция между фермерите, които кандидатстват с проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. При отварянето на всяка мярка се очаква подадените проекти да надхвърлят 4 – 5 пъти определения бюджет. Това стана ясно на дискусия за ПРСР.
„Приключи първият прием по мярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства. Имаше изключителен интерес от фермерите. Мярката беше пусната с бюджет 300 млн. лв. Подадените заявления надхвърлят повече от четири пъти бюджета, определен за приема“, заяви министърът на земеделието Десислава Танева.
Тя посочи, че дори с определянето на приоритетни сектори като биопроизводство, животновъдство, плодове и зеленчуци, се оказва, че по-малко от половината от тези заявления ще бъдат одобрени. В крайна сметка ще бъдат одобрени 20% от подадените заявления по мярката, каза Танева.
Тя припомни, че вчера започна приемът по мярка 6.1 – млад фермер с бюджет 35 млн. евро. Вероятно интересът и тук ще надхвърли бюджета. Добрата новина е, че земеделските стопани са придобили капацитет да кандидатстват и интересът към програмата е огромен, готовността за инвестиции също, отчете тя.
Министърът припомни, че след като България сключи договор със Световната банка за развитието на хидромелиорациите, се очаква институцията да ни даде всеки момент доклада с предложения за реформи в сектора на напояването. След това до края на август България трябва да подготви искане до Европейската комисия за нотификация, така че следващият прием по мярка 4.1 да е за инвестиции за напояване.
“След обществен дебат с браншовите организации може да предложим и други изменения на програмата, като постигнем консенсус, за да бъдат подкрепени по-голям брой стопани в този период”, каза Танева.
Агроминистърът съобщи още, че днес малко над 14 млн. лв. се изплащат на стопаните, заявили преразпределително плащане, които имаха застъпвания.
Стоян Желев, зам.-председател на КРИБ, коментира, че бизнесът очаква да продължи подкрепата както на сектори като плодове и зеленчуци, така и на конкурентните направления. Очакваме мярка 4.1 да бъде отворена още веднъж до края на годината, посочи той.
Изпълнителният директор на ДФЗ Румен Порожанов заяви, че като обсъждаме новата програма, е хубаво да си извадим поуки от пропуските и лошите практики при изпълнението на старата. Така новата ПРСР ще е по-ефективна, каза той.
Порожанов допълни, че върху програмата е съсредоточен голям икономически интерес, който в някои случаи не е много здравословен. Усилията били насочени това да бъде игнорирано на 100%.
Шефът на ДФЗ припомни, че по старата ПРСР са финансирани многобройни проекти за фотоволтаици, но не станало ясно как тези централи са допринесли за селските райони – как са повишили заетостта и са спомогнали за благосъстоянието на тези райони.
В хода на дискусията стана ясно, че вече няма да се финансират соларни централи, но ще може фермерите да ползват евросредства за малки ВЕИ мощности. „Те ще са с определени лимити, но само ако енергията е за собствени нужди и проектът е с цел да се подобри енергийната ефективност на съответното стопанство“, заяви зам.-министърът на земеделието Васил Грудев.
Той каза още, че няма да се залагат гарантирани бюджети за определени сектори, защо тази идея ще доведе единствено до колизия между отделните производства.
В отговор на въпрос от вносителите на техника дали в новия период могат да разчитат на ориентировъчна сума евросубсидии за нови трактори и комбайни, Танева отговори: „Няма да променяме програмата, само защото авансово сте поръчали техника, която да продадете. Решението за балансирано земеделско производство не минава само през определянето на бюджет за земеделска техника“, каза тя.
22:52 | 11.09.22 г.