Без активни политики на труда, които да разрешат структурните проблеми, младежката безработица няма да намалее. Само раздвижването на икономиката не е достатъчен фактор, за да говорим за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата сред младите. Това каза по време на международна конференция за младежката заетост вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин.
По думите му въпреки че у нас младежката безработица е около средните европейски равнища, имаме изключително висок процент на хора, които са трайно извън пазара на труда и извън обучение.
Той заяви, че проблемът с младежката безработица не е толкова свързан със състоянието на икономиката. „Проблемът е, че трябва да решаваме структурни проблеми на безработицата у нас. Те няма да се оправят сами с оживлението на икономиката и чрез създаване на работни места от бизнес без активна политика. Ако такава не бъде приложена, при всички случаи една голяма група българи винаги ще са извън пазара на труда“, каза Калфин. „Колкото и динамично да се развива икономиката, те винаги ще остават извън трудовия пазар и гладът на бизнеса ще бъде не за тях, а за внос на специалисти от чужбина“, посочи вицепремиерът.
Бизнесът има готовност да разкрива нови работни места – според последното проучване 13 на сто от фирмите в следващите 12 месеца ще разкриват места, но търсенето и мотивацията не са на ниво.
Най-голямото търсене на кадри от бизнеса е сред младежите със средно професионално образование, каза още Ивайло Калфин. По думите му 50 на сто от работодателите имат нужда от работници със средно специално образование, тоест с придобити професионални знания. Още 20 на сто са готови сами да подготвят работниците си. Висшистите са търсени от 18 на сто от работодателите, а хора с ниска квалификация – от 12 на сто от мениджърите.
Калфин обобщи, че в България има остра нужда от млади хора със средно професионално образование и подготовка още от училище веднага да влязат в бизнеса. А в момента качеството на професионалното образование е очевидно недостатъчно, коментира Калфин.
Образованието, особено ниското, е голям проблем, защото у нас половината от трайно неработещите са с много ниско образование, отчете вицепремиерът. Тоест тези хора нямат перспектива да влязат на трудовия пазар без допълнителна квалификация.
Наред с това стимулите на младите да работят не са големи, допълни социалният министър. Той обясни, че именно мотивацията е основен проблем, както и размерът на заплащането, защото около 400 лева възнаграждение трудно може да събуди интерес у младите да започнат работа. Не е редно обаче чрез програмите, финансирани с публични средства, да увеличим заплатите, защото ще настъпят дисбаланси в предприятията, каза още той.
01:57 | 12.09.22 г.