По време на днешното пленарно заседание депутатите приеха на първо и на второ четене промените в преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, които предвиждат отлагане на началото на новия ценови период за регулирания пазар с един месец до 1 август.
На първо четене „за“ законопроекта гласуваха 126 депутати, 12 бяха против, а деветима се въздържаха. Срещу текстовете се обявиха депутатите от БСП и един от независимите депутати в 43-то Народно събрание. Таско Ерменков (БСП) посочи, че би подкрепил искане за удължаване на срока, ако е бил поискан от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), но на вчерашното изслушване в парламента комисарите предупредиха, че забавянето само трупа нови дефицити в системата.
Минути по-късно текстовете бяха подложени и приети и на второ гласуване, което е позволено от правилника на парламента.
В основата на предложението е да бъдат приложени редица мерки, които според правителството ще могат да позволят на КЕВР да преосмисли предложението за поскъпването на тока със средно 2% за бита и увеличаването на стойността на таксата „Задължения към обществото“ за участниците на свободния пазар.
Срокът не е достатъчен за необходимата реформа в сектора, съгласиха се представителите на партиите в Народното събрание. Четиричасовите дебати, в които участва и енергийният министър Теменужка Петкова, обаче се насочиха към предлаганите мерки и предполагаемите ефекти от тях. С взаимни обвинения в популизъм депутатите направиха изказвания, отнасящи се и за проблемите в енергетиката, трупани в последните 25 години.
Защо енергийното министерство не съкрати административните разходи в държавните енергийни дружества досега, попита депутатът от БСП Лява България Жельо Бойчев. Припомняме, че на извънредна среща в Министерския съвет в неделя беше решено да бъдат съкратени разходите в държавните енергийни дружества с 10% през следващите три години.
От левицата разкритикуваха и коментарите, че заплатите в държавните дружества са средно 3 200 лева. Таско Ерменков посочи, че става въпрос не за заплати, а за разходи за работещите в тази сфера и около 1 200 лева от тези разходи всъщност са социални и здравни осигуровки.
„Готова ли е държавата са се откаже от приходите по фондовете от тези „бели“ договори“, попита червеният депутат. Валентин Николов (ГЕРБ) беше категоричен, че няма да подкрепи съкращаване на заплатите на специалисти в дружествата. „Това е високоплатен, но и висококвалифициран труд“, каза той и допълни, че ще бъдат съкращавани административни разходи.
Енергийният министър Теменужка Петкова направи уточнението, че ще се търси оптимизация на незаетите работни места, както и на административните разходи, които включват не само разходи за заплата, но и за външни услуги, за материали и други услуги.
По данни на Петкова административните разходи на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за 2014 година са в размер на 1,461 млрд. лева. Разходите за външни услуги и по перо „Други разходи“ са около 500 млн. лева и именно към тях ще бъдат съсредоточени усилията на правителството за оптимизация.
Жельо Бойчев посочи още и че няма сериозни аргументи за удължаване на срока за новите цени на енергетиката и на базата на проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Той коментира, че енергийното министерство е трябвало да покаже резултати от няколко приключени проверки, за да има аргументирано искане да се изчака крайната оценка на експертите. Бойчев критикува и забавянето на изготвянето на наредбата за облекчаване на бизнеса.
Теменужка Петкова обаче беше категорична, че според записаното в промените в Закона за енергетиката от февруари наредбата трябва да бъде готова в срок от 6 месеца, тоест до септември.
От БСП Лява България определят като провал действията на правителството за предоговаряне на условията в договорите с двете „американски“ централи. Енергийният министър обаче беше категорична, че до десетина дни ще приключат преговорите с КонтурГлобал, а новият договор с AES Гълъбово вече е получил одобрение от енергийния регулатор.
00:19 | 14.09.22 г.