Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че очаква тази седмица управителят на БНБ Иван Искров да подаде оставка. Той коментира това пред журналисти, след като участва във форум за неформалната икономика, организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
„Няма да влезна в риториката на Менда Стоянова да се бия с Искров. Но имаме ясно заявен от него ангажимент, че ще подаде оставка, тази седмица вероятно. Дали ще е днес, или утре е лично решение на управителя“, каза Горанов.
По думите му излизането от ситуацията с минимални репутационни щети предполага бързото оттегляне на сегашния гуверньор. Запитан кога Искров е дал обещания, той отговори: „в разговор между финансовия министър и управителя на БНБ“.
За кризата в Гърция той коментира, че наблюдава внимателно случващото се там, най-вече напрежението по отношение на банковата им система. „Няма никаква причина да търсим пряка връзка между проблемите там и евентуални проблеми в България“, каза министърът. По думите му ситуацията в южната ни съседка показва как „неблагоразумни политики, провеждани в дълъг период от време, могат да поставят на колене иначе една прекрасна държава с уникална природа“.
По повод публикуван от МФ проект за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Горанов коментира промените, предвидени по отношение на давностните срокове за погасяване на публичните вземания. Сега за публичните вземания законодателят е въвел 10-годишна погасителна давност.
Горанов разясни, че МФ предлага 10-годишната давност да бъде прекъсвана, когато вървят тежки ревизионни производства, в които се влага огромен ресурс, но продължават дълго, защото се правят запитвания до други държави членки от ЕС и извън Евросъюза.
Със сигурност става дума за доста производства, при които има риск преди окончателното произнасяне на НАП да изтекат окончателните срокове на абсолютната давност. Това понякога отнема години и когато след толкова вложен административен ресурс, давността изтече, е жалко за усилията на държавата, а тук говорим за производства от порядъка на милиони, обясни той.
На въпрос за цената на електроенергията той коментира: „Не правителството определя цената на тока. Ако КЕВР смятат, че по рефлекси от миналото може да се явяват случайни наблюдатели, този път концепцията на съставянето на държавния регулатор и избирането му от НС има за цел бягството от отговорност да бъде предотвратено. Ако някой знае къде има резерви в системата, това трябва да е Комисията“.