Доклад на Световната банка определя 61% от българските домакинства като „енергийно бедни”. Анализът се базира на методика в Закона за топли домове и енергийна икономия във Великобритания, според която за енергийно бедни се признават семействата, които отделят повече от 10% от доходите си за енергия – топлинна или електроенергия.
Икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков обаче е категоричен – директното преписване на тази методика не е правилно. Във Великобритания повечето домакинства са газифицирани и разходите за отопление не са толкова различни. У нас обаче различните домакинства използват различни методи за отопление – топлофикация, на дърва или с ток.
Освен това и британците също са променили правилата за определяне на енергийната бедност. Там вече се гледат средните разходи за енергия в цялата страна, като за бедни се смятат домакинствата, на които им остават доходи под линията на бедността след заплащането на сметките.
Стайков посочи, че е необходимо изработването на методология, отговаряща на ситуацията на българския пазар, да се направи анализ каква е причината за проблемите на домакинствата да си платят сметките за енергия и едва след това да се определят методите за подпомагането им.
По време на представяне на доклад на ИПИ за потреблението на електроенергията Стайков посочи, че в момента у нас не се прави разлика между енергийна и подоходна бедност. „Ако едно домакинство има месечен доход от 3 хил. лева и сметки за енергия от над 300 лева, то енергийно бедно ли е?”, коментира той.
Според него трябва да се изготвят мерки за подпомагане на домакинствата, които наистина не могат да си платят сметката, а не това да става по принцип и през цената на тока. Той посочи още, че определянето на по-ниска цена на електричеството на регулирания пазар именно в името да бъдат подпомогнати енергийно бедните потребители е грешно и изкривено.
По тази причина например у нас делът на домакинствата, които се отопляват с електроенергия, е толкова висок - сметките са по-ниски, отколкото при отопление с топлофикация. В същото време обаче коефициентът на полезно действие при отопление с електроенергия е най-нисък и съответно това отопление е най-неефективното.
От института са стигнали и до извода, че в условията на криза бизнесът повишава своята енергийна ефективност и донякъде на това се дължи намаляването на потреблението от индустрията. За домакинствата обаче тенденцията е обратна – в годините на криза потреблението на електроенергия за бита расте.
На базата на изследване за територията на EVN България от ИПИ смятат, че енергийно бедните са около 25%, а не 61%. Стайков направи уточнението, че в региона температурите са по-високи, тоест разходите за електроенергия са по-ниски, но според него данните и за ЧЕЗ България и Енерго Про няма да бъдат много по-различни.
Според изводите на ИПИ нужна е дългосрочна стратегия за развитието на енергийния сектор и компаниите на пазара да могат да прогнозират разходите си. В тази връзка Калоян Стайков критикува забавянето на приемането на наредбата за подпомагане на големите индустриални потребители, преди Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да изготви своето ценово предложение.
Все още не е ясно кой какви отстъпки ще получи, а за да има буфер в ценовото решение, както твърди председателят на КЕВР, цените са били определени малко по-високи, обясни Стайков.
Той обаче е категоричен, че буфер няма и предложените цени са по-близки до реалните, но все още по-ниски от необходимото. Той прогнозира, че при това положение ще се трупа нов дефицит в Националната електрическа компания (НЕК).
Икономистът припомни още, че 99% от предприятията у нас са малки и средни и голяма част от тях вероятно няма да се възползват от облекченията в чаканата наредба за облекчаване на бизнеса. Според него това ще се отрази по два начина – или тези компании ще се опитат да повишат приходите си, тоест да повишат цената на стоките и услугите, или да съкратят разходи – уволнения на работници или намаляване на заплати.
13:41 | 14.09.22 г.