С промени в Кодекса за труда отпада задължението за съставяне на графици за ползването на отпуските. Това решиха единодушно депутатите като приеха на първо четене промени в Кодекса на труда, внесени от БСП.
С измененията отпада и изискването работодателят да определя правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Отпадна и задължението към микропредприятията и малките фирми за предварителното писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удълженото работно време, както и за издаването на правилник за вътрешния трудов ред.
С промените се увеличава от три на седем дни срокът за изпращане на уведомление до НАП за всеки сключен трудов договор.
Искането на Реформаторския блок в Кодекса на труда да се запише, че на 1 май се отбелязва освен Денят на труда и на международната работническа солидарност и на годишнината от избухването на Априлското въстание беше отхвърлено от депутатите.
Промените, предложени от правителството и одобрени на първо четене от парламента, са три – въвеждане на еднодневни трудови договори, промени в работно време с гъвкави граници и уеднаквяването на продължителността на платения отпуск за всяко дете без значение на поредността.
Вече земеделските стопани ще могат да наемат сезонни работници за толкова дни, за колкото са им нужни за прибирането на реколтата. Фермерите няма да се налага да изпращат уведомления в Главната инспекция по труда, да пишат длъжностни характеристики и да издават заповеди за уволнение.
Еднодневните договори ще важат само за растениевъдството и само за дейности, които не изискват специална квалификация. Един работник ще може да полага труд с такъв договор за не повече от 90 дни в рамките на годината. Законът предвижда тези работници да се осигуряват само за пенсия, за трудова злополука и за здраве.
Въвежда се и по-голяма гъвкавост на работното време. Идеята е работещите да могат да планират по-удобно за себе си работната седмица и ако си тръгнат по-рано от работа, например, да могат да отработят изгубените часове в следващ или следващи дни.
С друга промяна се предвижда след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, майката да има право на допълнителен отпуск за отглеждането на детето докато то навърши 2 години. Сега за четвърто, пето и следващо дете майката ползва година и половина платен отпуск и 6 месеца неплатен.
"Атака" също имаше предложения за промени в Кодекса на труда, но мнозинството ги отхвърли.
Те предвиждаха при пенсиониране на учител той да получава толкова заплати, колкото години педагогически стаж има, правителството да определи минимална работна заплата, която не може да е по-малка от средната за страните в ЕС, както и българските граждани, които се наемат на работа, да се ползват с предимство пред останалите, кандидатстващи за мястото.