15 търговски вериги контролират 77% от пазара на храни. Оттук идва и проблемът с качеството. Това каза проф. Иван Станков, депутат от АБВ и бивш агроминистър, в интервю за „Фокус“. Днес той представи на кръгла маса Стратегия за развитието на българското земеделие.
Проф. Станков коментира, че вносните продукти като вкусови качества не отговарят на изискванията на българите. „Поради стремежа на търговците да внасят по-евтини продукти качеството е незадоволително, даже понякога и опасно за здравето на хората. Българските граждани не се хранят качествено и пълноценно“, убеден е той.
Българските земеделски продукти обаче са с висока себестойност, защото се използват по-малко стимулатори, а оранжериите се топлят по-дълго. За животновъдството фуражите са скъпи, а субсидиите по-ниски в сравнение с по-старите членки на ЕС.
„Като качество нашите стоки са много по-добри, но е нужна по-висока култура на хранене и потребителите да имат по-високи покупателни възможности“, отчита той.
Депутатът посочи и основните проблеми на българското земеделие: липса на аграрна политика, силно нарушена структура – над 90% от нивите са засети със зърнени и маслодайни култури, срив в производството на плодове и зеленчуци и в животновъдството, в хранително вкусовата промишленост.
Проблем за сектора са и разрушените напоителни системи - от 20% поливни площи през 80-те години сега имаме 3% при средно ниво за Европа около 10%, а в съседна Гърция - 38%. Имаме и лоша използваемост на земята - в Холандия и Белгия например от единица площ изхранват двойно повече хора от нас. Налице са още ниска икономическа ефективност и ниска производителност на труда.
Недостатъчното производство у нас проф. Станков определя като продоволствен проблем. За предложената от него стратегия той коментира, че тя има за цел осигуряване преди всичко на продоволствената сигурност и развитие на селските райони. Като приоритети той сочи намирането на баланс в земеделието и въвеждане на съвременни технологии, както и повишаването дела на продуктите с висока добавена стойност.
Земеделието не може да се развива, без фермерите да се сдружават в кооперации от нов тип със затворен цикъл на производство, смята той.