fallback

Български производители на сирене и биопродукти може да спечелят от ТПТИ

Данните за ползата от Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции са противоречиви, заяви Момчил Неков

14:13 | 02.06.15 г. 6

Българските производители на бяло саламурено сирене, мед, тютюн, етерични масла, вино и биопродукти може да спечелят от Споразумението между ЕС и САЩ за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP). Това заявиха учени от Института за аграрна икономика, които представиха анализ за рисковете пред сектора на дискусия, организирана от евродепутата Момчил Неков (ПЕС). Анализаторите обаче отчетоха, че ако

Споразумението бъде сключено, това ще засегне сериозно цялото европейско земеделие.

В анализа се отчита, че в резултат на директното подпомагане на единица площ в периода 2007 – 2013 г. в България растениевъдството взе превес над животновъдството. През 2007 г. произведеното в страната зърно е 3 млн. т, а през 2013 г. - 9 млн. т, заради увеличените площи. През същия период площите, засадени с домати, пипер и краставици намаляват наполовина. Междувременно заради евросубсидиите и проектите част от стопанствата обновиха своята техника.

В момента от общия износ на страната 19,2% (5 млрд. USD) са селскостопански продукти и то основно суровини. Основно изнасяме маслодайни семена, жито и тютюн. Изнасяме суровини, а внасяме преработени земеделски продукти с висока добавена стойност, отчете – доц. Диляна Митова, един от авторите на анализа.

Според нея, тъй като износът на аграрни стоки за САЩ е една пета от експорта на агропродукти, отпадането на митата ще се отрази положително на сектора и ще увеличи износа.

Тя обаче отчете, че при вноса на продукти от САЩ в момента митата в ЕС са по-високи. Освен това има сериозно разминаване при продуктите със защитени наименования на двата пазара, различни правила за безопасност и фитосанитарни стандарти.

Въпросът за ГМО е отворен, стана ясно от анализа.

Що се отнася до България, авторите му отчетоха, че ние и в момента трябва да внасяме месо и млечни продукти, тъй като не произвеждаме достатъчно.

Изследователите прогнозираха, че Франция и Германия като високосубсидирани ще бъдат с по-засегнато от България производството на месо и ще се наложи да изместят в страни като нашата – с по-евтини фуражи и работна ръка.

За потребителите ще има разнообразни продукти, но и по-ниски цени заради конкуренцията, заявиха анализаторите, но предупредиха, че Европа не трябва да допуска занижаване на стандартите.

Те отчетоха още, че около 70% от жителите на САЩ според проучване се интересуват от биопродукти, което е добра новина за българските биопроизводители.

Що се отнася до млечния сектор – около 15% от сиренето и 10% от кашкавала за износ отиват в САЩ. Местните правила за наименованията там са по-либерални и вероятно ще можем да регистрираме като продукт бялото саламурено сирене, което е невъзможно в Европа, тъй като то се смята за разновидност на гръцкото фета, стана ясно на дискусията.

Наред с неизяснените въпроси за ГМО и употребата на хормони при угояването на животни  в САЩ, анализаторите отчетоха по-високата ефективност на американското земеделие.

„Нали не си представяте, че това е само заради ГМО и хормоните, там има икономия от мащаба“, разясни доц. Божидар Иванов. Средната млечност на кравите в американските ферми е 10 т, в ЕС – под 7 т. Средно в една ферма в САЩ се гледат 130 крави, а в Европа  - под 50, даде пример той.

Доц. Иванов допълни, че и в ЕС няма единно мнение за ГМО, например фермерите в Испания заради климатичните промени настояват за по-либерални правила. По думите му европейското земеделие е по-некоркурентоспособно и заради бюрокрацията.

Като цяло учените посочиха, че бългаските ферми могат да спечелят от износа на нишови продукти.

Тъй като членовете на Комисията по международна търговия на ЕП гласуваха преди дни доклад, в който се дават препоръки на Еврокомисията как да води преговорите, Момчил Неков посочи, че в доклада има много сериозни празноти и лично той няма да го подкрепи при гласуването в пленарна зала.

„В доклада се говори за регулаторната безопасност, но никъде не се говори за ГМО или хормоните в телешкото, европейците искат яснота и конкретика по тази тема“, изтъкна той.

Според  Момчил Неков е прекалено неясна е темата с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между държави и инвеститори (механизма ISDS). В отговор на въпрос той заяви, че е логично, щом мултинационалните компании получават възможност да съдят държавите за пропуснати ползи, и държавите да могат да съдят инвеститорите.

Неков допълни, че при преговорите трябва да бъде изяснен и въпросът за визите за САЩ, тъй като те се явяват нетарифно ограничение пред търговията. 

Засега според евродепутата данните за ползата от ТПТИ са доста противоречиви и анализите не показват кои точно европейски държави ще спечелят от Споразумението.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:51 | 11.09.22 г.
fallback