Калфин внася отново предложението за ръст на минималната заплата до 380 лв.

Министерският съвет (МС) ще обжалва решението на Върховния административен съд (ВАС), с което бе отменено постановлението на кабинета за повишаване на минималната работна заплата (МРЗ). Това каза пред журналисти вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин след днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Първоначалната реакция на кабинета от миналата седмица бе, че решението на съда няма да се обжалва. Решението е на правната дирекция на МС, тъй като се обжалва акт на съда, без да влиза в детайли.

Калфин обяви, че отново ще бъде внесено в МС същото предложение за нарастване на МРЗ за 2015 година – до 360 лева от 1 януари и до 380 лева от 1 юли.

Очаквано заседанието на Тристранния съвет премина формално, като социалните партньори повториха позициите си за и против нарастването на минималната работна заплата. Всички те останаха на различни мнения за това трябва ли, с колко и кога да се повишава минималното възнаграждение и съветът не стигна до единно решение по въпроса.

Всички участници в заседанието заявиха желание в бъдеще минималната работна заплата да се определя по по-прозрачен начин, но не автоматично, по видими показатели. Вече има работна група към НСТС, която работи по този въпрос.

Вицепремиерът посочи и аргументи, които доказват, че е уместно нарастването на минималната заплата. Той каза, че икономиката ни вече е успяла да излезе от дългите месеци на дефлация, която е „най-големият убиец на една икономика“. Може би не само МРЗ има принос, но е очевидно, че когато се повишават доходите на хората с най-ниски доходи, те не спестяват, а повишават потреблението, което действа благотворно на икономиката, каза Калфин.

Той изтъкна, че не е намаляла и заетостта, а точно обратното – намалява безработицата от началото на годината. Икономическите показатели ни показват, че увеличаването на най-ниските доходи имат добро влияние върху вътрешния пазар и икономиката, допълни той.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) каза, че за неговата организация най-важно е МРЗ да се определя по обективни критерии и по икономически дейности. От асоциацията на индустриалците подкрепят ръст до 360 лева, но са категорично против ръст до 380 лева, защото това не съответства на икономиката ни в момента, каза Велев.

Той обърна внимание на добавката за прослужено време, която се изплаща от работодателите в страната. Според него тя изкривява сметките и на практика никой не работи на минимална заплата. По негови изчисления дори тези, които работят на минимална заплата, получават поне 425 лева бруто възнаграждение.

Велев призна, че доходите у нас са ниски и затова МРЗ „трябва да подпира доходите“, но това щяло да доведе до спад в заетостта, увеличаване на сивия сектор и липса на за квалификация.

Ако МРЗ се договаря по икономически дейности, тя ще бъде по-адекватна, а за някои сектори и по-висока, каза Велев.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков посочи, че Камарата подкрепя механизъм за определяне на МРЗ на секторно ниво.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочиха, че също искат механизъм за МРЗ, който ще даде ясни параметри за формулирането й. Важна е и оценката на въздействието, каза Васил Тодоров от БТПП. Той изтъкна, че няма логика МРЗ да расте, при условие че изпреварва ръста на производителността на труда и инфлацията.

Ася Гонева от КНСБ посочи, че минималната заплата трябва да нараства. Синдикатът подкрепя предложените размери на МРЗ и призовава за по-амбициозни ръстове, защото МРЗ е инструмент, който стимулира доходите в посока нагоре.

От КТ Подкрепа също са за нарастването на минималното възнаграждение на два етапа до 380 лева, защото това не води до спад в заетостта.

Министърът на финансите Владислав Горанов, който също участва в НСТС, заяви, че ще подкрепи всяко решение за МРЗ, съгласувано с партньорите, но не и автоматизъм при увеличението на показателя. По думите му няма съвършен механизъм, който да отчита зависимостите между отделните икономически параметри.

В икономиката невинаги формулите работят еднозначно, каза още Горанов. Той каза, че Министерството на финансите ще подкрепи съвместно със социалните партньори подбора на определени икономически показатели, на базата на които да се определя МРЗ, но без автоматизъм.

Горанов се извини от името на МС за „профанския начин“, по който бе прескочен тристранният съвет за това важно решение.