Налице са съмнения, че внасяният в България суров петрол от сорта "Урал" е оценяван по значително по-високи стойности от борсовата му цена, увеличена със застраховките и навлото. Последиците от това облагодетелстват "Лукойл" и нанасят значителни щети на българските домакинства и институции, а също така и намаляват конкурентоспособността на българските фирми, гласят заключенията в анализ, изготвен от Лабораторията за риск мениджмънт към Нов български университет, който е ръководен от бившия премиер Иван Костов.
Анализът на данните, озаглавен "Основателни съмнения за ощетяване на бюджета на Република България с цената на суровия петрол", е бил извършен чрез специално изработена методика в лабораторията, която позволява да се изчисли и сравни цената на доставения суров петрол сорт "Урал" с борсовите цени, да се изчислят осчетоводените разходи за суровината и разликата с тези, които би следвало да се формират при прилагане на борсовите цени. Направено е същото сравнение и по отношение на възстановения данъчен кредит по ДДС. Той е на базата на официални данни, предоставени от Агенция "Митници" за вноса и облагането с ДДС на суровия петрол в страната в периода 2006-2014 г.
Анализаторите са взели за отправна точка средните цени на суровия петрол сорт "Брент" по данни на Световната банка, която смятат за по-надежден източник, като отбелязват, че Агенция "Митници" не би трябвало да приема тази цена, при положение че облага вноса на сорт "Урал". Още повече, че от 2006 до 2013 г. цената на брента е средно с 2,4% по-висока от тази на "Урал".
Според изследването на лабораторията данните от агенция "Митници" "вероятно отразяват достоверно количеството внесен в страната суров петрол, условията на доставка и приходите от събран ДДС". Същевременно обаче не бил посочен много важен показател – конкретната фактурирана цена на продукта, в случая на суров петрол сорт "Урал". Вместо това се посочвала средногодишната цена на петрол сорт "Брент", която според лабораторията няма отношение към доставката и облагането с ДДС на суровия петрол за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
Но и това не е всичко – сравнение между борсовата цена на брента и доставната цена на "Урал" показала, че последният е средногодишно с 10,6 на сто по-скъп. Това обаче противоречи на съотношението между борсовите цени на двата сорта, тъй като петрол "Брент" е с по-високо качество и от него се получава по-голямо количество светли течни горива. Анализаторите стигат до извода, че доставната цена на петрола, декларирана от "Лукойл" е по-висока между 6,68% до 15,61% за различните години от 2006 до 2014 г., като средногодишното превишение е 13,27%, съпоставена с борсовата цена на сорт "Урал“.
Тъй като нефтът се доставя по море по маршрута Новоросийск – Бургас, а Черно море е вътрешен воден басейн, в транспортните разходи не се включват такси за преминаване през натоварени проливи и канали (Босфора, Гибралтар, Суецкия канал и др.). В такива случаи пък се прави и допълнителна отстъпка от цената на петрола в рамките на няколко процента под борсовата цена. "В случая с доставките за България се наблюдава точно обратното".
Използваната методика е позволила да се изчисли общият разход за суров петрол сорт "Урал" с борсови цени, карго застраховки и начислен, дължим и възстановим ДДС. Това показало, че завишените разходи за суров петрол в периода 2006 – 2014 г. са между 385,8 млн. лева и 1,039 млрд. лв.
Посочва се още, че "Лукойл" е завишавал своите производствени разходи заради приложени цени на суровия петрол, които не съответстват на борсовите за сорт "Урал", средно годишно със 763,5 млн. лв. С натрупване за анализирания период сумата възлиза на 6,871 млрд. лв. Отделно се изчислява, че държавата е пропуснала да събере 1,145 млрд. лв. от ДДС.
"Посочената значителна добавена стойност, която е произведена и реализирана в България, не е обявена като такава, а като производствен разход, чрез завишаване на цената на суровия петрол. Осчетоводена като такъв производствен разход за суров петрол, добавената стойност е изнесена от страната. Тази добавена стойност не е обложена с ДДС и корпоративен данък", пише още в анализа. Основните последици от всичко това са повишаване на производствените цени на рафинерията, повишаване на цените за потребителите на течните горива и "много вероятно", избягване на корпоративно подоходно облагане. Това вероятно е завишило и печалбата на компанията, която освен това е била обложена с по-ниски данъци, а същевременно потребителите са плащали необосновано високи цени за горивата.
От лабораторията предлагат на държавните институции три мерки за спиране на порочните практики. От една страна властите могат да изискат фактурите, по които "Лукойл" е плащала суровия петрол „Урал“ за последните пет години. Освен това АДФИ може да извърши пълна проверка на доставките на петрол сорт "Урал" от приватизацията на Нефтохимическия комбинат в Бургас досега, за да бъде определен размерът на умишлено занижените печалби и надвзетия възстановен данъчен кредит, а след това Министерство на финансите и НАП могат да предявят иск към "Лукойл" и дъщерните фирми на ОАО Лукойл Москва за нанесените финансови щети на бюджета.
19:04 | 13.09.22 г.