Плевнелиев: 24 май е празник на българската идентичност

Малко са народите, които почитат светци, създали азбука и които честват празник на писмеността. Това е доказателство за мисията на българския народ и е повод за национална гордост, заяви държавният глава Росен Плевнелиев в словото си за 24 май.

„Ние, българите, имаме специален принос, защото опазихме и развихме делото на светите братя Кирил и Методий. Малко са народите, които имат своя азбука и даряват светлина на другите. Гордеем се, че точно в България се разгоря огнището на духовността за славянските народи, а искрите се разпростряха по целия свят“, каза президентът Росен Плевнелиев, цитиран от пресцентъра на Президентството.  Държавният глава припомни, че над 300 милиона жители на планетата пишат на кирилица, а славянската азбука се използва от повече от 50 народи по света и е официална в 12 държави.

„24 май е празник на българската идентичност, на нашето самочувствие на древен и културен, народ, на народ с мисия и бъдеще, заяви още в речта си по повод 24 май президентът Росен Плевнелиев”, цитиран от БНР.

Плевнелиев заяви, че е нужно образователната система да бъде реформирена и да бъде пригодена за нуждите на модерното време.

„В настоящия век на динамични промени и предизвикателства, пред нас се изправя най-високата отговорност – да формираме образовани и отговорни граждани, затова е нужно да реформираме училищната система и да я пригодим максимално към изискванията на съвременния свят. За да успеем в епохата на глобалните мрежи, на високите технологии, трябва да изградим икономика на знанието. Към непреходния, възрожденския идеал за просвещение, трябва да добавим най-добрите достижения на модерното време. Бъдещето е на иновациите, на човешкия талант и знание. За да успеем в бъдещето, трябва да дадем тласък на народното просвещение. За да има бъдеще, трябва да пазим и развиваме делото да светите братя Кирил и Методий, които запалиха вечния огън на българската духовност”, заяви държавният глава.

В Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост президентът посрещна първите гости на президентската институция, която отвори вратите си за граждани за четвърта поредна година. По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в тържествената зала на президентската институция е изложен най-старият препис на „История славянобългарска“ – Котленският препис, изготвен от Софроний Врачански преди 250 години в Котел.

Гостите на „Дондуков“ 2 могат да видят книгата „Часословец“, отпечатана от първия български печатар Яков Крайков във Венеция през 1566 г., „Стематография“ на Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741 г., както и Периодическото повсемесечно списание „Любословие“, издавано в Смирна през 1844-1846 г. Сред експонатите на изложбата са още завещанията на Иван Н. Денкоглу от 1860 г. и на Евлогий Георгиев от 1882 г., с което големият родолюбец дарява 6 млн. златни лева за построяване и поддържане на сграда на Висше училище в Княжество България. Изложени са също така и първият Проектозакон за отваряне на Висше училище в София от 1888 г., както и актове за разкриване на първите български следосвобожденски образователни институции. По традиция посетителите на президентската институция могат да разгледат висшите държавни отличия, връчвани от Президента на Републиката. Сградата на Президентството е отворена за граждани до 16.00 часа.