При сегашната ситуация членството в еврозоната вероятно няма да промени икономическата среда в България, прогнозира в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СиБанк Петър Андронов. Според него при влизане в еврозоната ще загубим суверенитет върху паричното предлагане, макар и сега да сме с вързана валута, но ще спечелим това, че при всяко политическо клатене ще спре да се говори за падане на валутния борд, т. е. "търговците на страх" губят стоката си.
Коментарът му е по повод изказването на икономиста Стив Ханке, че България не трябва да влиза в еврозоната, изказано по време на конференция, организирана от Bulgaria On Air, Investor.bg и Bloomberg Television.
Андронов отбелязва още, че при свое скорошно посещение в Латвия не е забелязал някой да е пострадал от това, че са въвели еврото. Той допълва, че първите ефекти са минимална инфлация, която идва от закръглянето на цените, и затова първоначалното усещане за негативизъм към еврото е най-силно, което после утихва.
Според банкера влизането на България в единния банков надзор и в еврозоната трябва да се реализират паралелно като амбиция на властите. Той е на мнение, че страната трябва да се присъедини към всички, свързани с еврозоната структури, но това трябва да извърши много внимателно и със сериозна подготовка.
„Самоцелното влизане в единния банков съюз, без да сме готови, крие риска от поемане на негативните последици от прехвърлянето на надзорен суверенитет. Това ще означава някой на 1500 км от София да констатира проблемите, но да не носи отговорност за решаването им. Това е като да се запишеш на лекар, който ти слага диагноза, а после се отказва да те лекува“, казва Андронов.
По думите му обаче съвсем друго ще е, ако сме част от еврозоната. Тогава при констатиране на проблеми ЕЦБ ще предлага и финансова подкрепа за решаването им.
"Надзорът, който упражнява ЕЦБ, е много консервативен и така намалява възможността да се шикалкави и да се избягва спазването на нормите. Трябва обаче да си дадем сметка и че ако нашите банки са под надзора на ЕЦБ, това може да доведе до кредитна контракция и до забавяне на банковото посредничество", допълва той.
Относно подготвения от Министерството на финансите проектозакон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции Андронов пояснява, че той прилага европейската директива, с която се въвежда нова и за Европейския съюз и много сложна материя. По думите му когато се прави за пръв път законодателство, това винаги крие рискове от допускане на грешки при прилагането му.
„Много от инструментите не са тествани в криза и не е сигурно как ще се проявят. Възможно е и да се злоупотребява с твърде сложните процедури по прилагането на закона. Самият закон на европейско ниво създава ново звено, алтернативно на банковия надзор и това от своя страна създава опасност от конфликтни ситуации, създава се и двойна администрация. Но такъв е европейският закон и ние нямаме право да го променяме“, казва банкерът.
За кризата в Гърция банкерът коментира, че тя влияе на страната ни от гледна точка на туризма и стокообмена, но банките с гръцка собственост у нас са стабилни. Българските банки с гръцка собственост не са притежатели на гръцки дълг, не зависят нито от гръцкия пазар, нито от гръцкото правителство. Трябва да се признае на БНБ, че тя подготви гръцките банки в България за всякакви сценарии, каза Андронов.
Лихвите по кредите ще продължат да падат, по депозитите доближават предела
В следващите 6 до 12 месеца вероятно посоката на движение на лихвените проценти ще продължи надолу. В големите банки лихвените проценти по едногодишните депозити вече слязоха под 1 процент, което е исторически най-ниското ниво за последните 20 години. Можем да приемем, че намалението на лихвите по депозитите наближава своя предел. Лихвите по кредитите обаче ще продължат да намаляват още известно време, прогнозира още в интервюто Андронов.
По кредитите за фирми от края на 2008 г. досега лихвените проценти са спаднали средно от около 9 процента на 5,8 процента. Това е дори по-голямо свиване на цената, отколкото при депозитите за същия период, отбелязва той.
Банкерът изразява очаквания да продължи по-активното кредитиране на фирмения сектор. Обикновено възстановяването на кредитирането след криза винаги започва от корпоративния сегмент, който е най-устойчив, след това преминава през жилищното кредитиране, след това през кредитите за по-малките предприятия и потребителското кредитиране. Това е последователност, наложена от рисковото измерение на отделните сегменти - от най-малко рисковите към най-високо рисковите, пояснява Андронов.
00:19 | 14.09.22 г.