Според вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин докато не се вдигне общото равнище на доходите, не може да се очаква ентусиазъм от всеки млад човек да започне работа. Калфин изрази позицията по време на форум за младежката заетост, организиран от УНИЦЕФ.
Според изнесени днес данни около 24 на сто от младежите в България до 29 години и около 22 на сто в групата между 15 и 24 години не се занимават с нищо – не са включени нито в обучение, нито в заетост.
„Проблемът с мотивацията е много сериозен и решението минава през увеличаване на заплащането, тъй като същите тези младежи се съгласяват да работят тежка селскостопанска работа в чужбина“, посочи министърът. По думите му за предстоящия летен сезон от туристическия бранш са заявили много свободни места, но не успяват да намерят персонал вероятно и заради заплащането.
Проблемът с младежите, които нито работят, нито учат, нито са в някаква форма на квалификация има няколко измерения - изявен е както регионално, така и по отношение на етническите общности и по различно качество на образование, обобщи Калфин.
Според него усилията на държавата и социалните партньори са насочени в четири посоки - довършване на образованието, убеждаване на младежите да се регистрират в Бюрата по труда, професионална квалификация, както и създаване на трудов пазар там, където в момента не съществува.
Младежите, които нито учат, нито работят, нито се квалифицират, е необходимо да станат по-разпознаваеми за институциите и усилията трябва да почнат на регионално ниво. Това препоръча Наталия Георгиева от УНИЦЕФ, консултант по така наречената група NEETs на младежите, които не се занимават с нищо. По думите на Георгиева това, което се знае е, че тези младежи са в малките населени места, но на местно ниво институциите, например читалищата, биха могли да се включат в идентификацията на младежите и активирането им на пазара на труда. Тя смята, че мерките на пазара на труда са повече в сравнение с образователната система, откъдето трябва да се започне с цел превенция.
Според социалния министър Ивайло Калфин проблемът е най-сериозен на местата, където директори водят деца, че са обхванати от образователната система, а реално децата не посещават училище. Тревожен е феноменът деца да са по-малко образовани от родителите, смята министърът. Според него данните от изследването на УНИЦЕФ, представено днес, ясно показват, че няма етническо оцветяване на проблема, а че е за цялото българско общество.
Мерките и според представителите на УНИЦЕФ, и според социалния министър, зависят и от желанието на работодателите да предложат по-високо заплащане.
Калфин припомни, че от тази година, съвместно с образователното министерство и с помощ от Германия, Швейцария, Австрия, започва осъществяването на проекти за дуално обучение.
Предвижда се около 100 трудови медиатори - младежи, да убеждават други млади хора да се регистрират в Бюрата по труда.
Предстоящите промени в Кодекса на труда, които предвиждат възможност за еднодневни договори ще подпомогнат около 100 хиляди души, посочи още вицепремиерът.
По думите му оживление на пазара на труда ще се постигне и с предстоящото до края на годината въвеждане на ваучери за услуги в дома, помощ за гледане на деца и други.
Очаква се да се създаде възможност и за земеделските производители да наемат безработни. В момента министерството работи да се намери вариант още от тази година земеделските производители да бъдат насърчавани с публични средства да наемат безработни, съобщи министърът.