Замлъкването на агнетата
в. Капитал
От 10 милиона преди "идването на демокрацията" овцете в България в момента са останали около 1.3 милиона. Числата, напълно официални в националната статистика и аграрните доклади на ресорното министерство, са показателни какво е явлението, сполетяло сектора с отглеждането на този вид животни - геноцид. Затова и нищо чудно, че агнешкото месо, което купуваме предимно за пролетните празници, колкото и да държим да е българско, често е румънско, новозеландско, аржентинско и какво ли още не. Не че има нещо лошо в свободния пазар, вноса и износа или пък в новозеландското агнешко. Не че много от клиентите не си го хапват, прясно размразено, след като (по етикет) е било пакетирано и вкарано в камери преди половин година. Просто историята с унищожаването на този сектор е показателна за един елементарен факт: животновъдството и по-конкретно овцевъдството не е от бизнесите, приоритетни за държавата, а ако някой твърди, че е приоритет, то той или не знае за какво става дума, или лъже. Защото ако страната България наистина иска да насърчи отглеждането на овце, плачевните резултати говорят за откровена некадърност на властта да постига целите си.
Пловдивско бъдеще за "Японския"
в. Капитал
Не германци, а пловдивчани. Не "Кемпински", а "Маринела". Първото вече е факт - петзвездният хотел в столицата, познат като "Японския", от края на миналата година вече не е германска собственост, след като бе купен за около 42 млн. евро от пловдивчанина Ветко Арабаджиев. Втората промяна е на път. Към табелата вече е добавено името на съпругата на новия стопанин - Маринела, а до края на май ще стане ясно дали "Кемпински" ще отпадне. Трансформира се и целият хотелски пейзаж в София. От общо девет обекта с най-висока категория вече седем са собственост на българи. Извън сделката на Арабаджиев, към групата на притежаваните от местни бизнесмени хотели напоследък се присъединиха и "Хилтън" и "Радисън Блу". Те бяха купени от компании, свързани със Спас Русев и финансирани частично със заеми от дружество на основателите на "Винпром Пещера" (виж карето). Причината за нашествието вероятно е кризата, спадналите бизнес пътувания към София, а оттам и ниските печалби. За българските собственици има и един бонус, заради който са готови да платят - имидж.
Частните болници заемат все по-голяма пазарна ниша
в. Сега
Частните болници заемат все по-голяма роля в здравния сектор и получават все по-големи бюджети от здравната каса, сочи справка на НЗОК за изплатените средства за болнична помощ. В София, където има редица държавни университетски болници, двете големи частни многопрофилни лечебни заведения - "Токуда" и "Софиямед", са успели да излязат на челни места по финансиране. Скорост набират и новите частни онкоклиники, които също съперничат на държавните и общинските структури по финансиране. Най-голямата болница у нас остава държавната университетска "Св. Георги" в Пловдив. От началото на годината досега тя е получила 27 млн. лв. от здравната каса. Втора по финансиране е също държавната "Св. Марина" във Варна с 17.4 млн. лв. Едва на трето място е софийска клиника - "Пирогов", която е получила 16.9 млн. лв. от НЗОК. Следва частната "Токуда" с 15.8 млн. лв. 10 млн. лв. е получила Военномедицинска академия. 9.7 млн. лв. и 9.5 млн. са получили съответно "Св. Ана", известна като Окръжна болница, и Александровска. След тях с 9.2 млн. лв. е частната "Софиямед”.
Съдебният съвет призна, че е несъстоятелен орган
в. Сега
Обвинения в подмолност, лъжа и лицемерие, както и намеци, че Висшият съдебен съвет (ВСС) се е изчерпал и е време да се разпусне, съпроводиха вчерашното заседание на кадровия орган. Повод за това даде изборът на председател на Софийския апелативен съд. Единственият кандидат за поста беше Нели Куцкова. Макар и да беше подкрепена от почти всички апелативни съдии, тя не получи доверието на ВСС. "За" гласуваха 9, четирима бяха против, а шестима се въздържаха. От заседанието отсъстваха петима от съвета, сред които главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния административен съд Георги Колев.
Регистрираме фирма за по-малко от Е100
в. Стандарт
Времето за стартиране на нов бизнес и за регистрация на фирма ще бъде съкратено до 3 дни, а необходимите разходи за това ще паднат под 100 евро. Това ще стане с промени в Търговския закон, които ще бъдат приети през тази година, пише в Националната програма за реформи на България. Програмата за реформи беше приета от Министерски съвет в сряда, а Министерството на финансите вече я изпрати в Европейската комисия.
Всички страни от ЕС трябва да изпратят своите национални програми за реформи през април, а след това през юни Съветът на ЕС ще приеме препоръки по страни.
Искат бърза писта за млади таланти
в. Стандарт
Бърза писта, по която да се развиват талантливите деца и ученици, поиска вицепремиерът Румяна Бъчварова по време на заседанието на Съвета по образование към президента. Вицепремиерът Томислав Дончев обаче лансира друга теза - че по този начин бързо откъсваме талантите от средата, която ги дърпа назад, но това намалява и шансовете на всички останали, тъй като класовете остават без лидери, които да ги издърпат нагоре.
08:15 | 13.09.22 г.