Ще поскъпнат ли храните, ако парламентът приеме специално законодателство за търговските вериги? Това коментираха пред БНТ представители на модерната търговия и на българските производители.
Припомняме, че след като 42-то НС прие промени в Закона за защита на конкуренцията, които засягат пряко работата на супермаркетите, президентът Росен Плевнелиев наложи вето, а мандатът на парламента приключи предсрочно. В проекта се предвиждаше да се въведат типови договори за отношенията между магазини и производители. Въведе се понятието „значителна пазарна сила“ и изискване фирмите с годишен оборот от 50 млн. лева да предоставят за одобрение типовите договори.
„Ние очакваме този законопроект да бъде отхвърлен в пленарна зала. Законопроектът е изключително вреден не само за търговските вериги, той е вреден за потребителите и българските производители, които парадоксално този закон би трябвало да защитава“, коментира Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
„Това, което ще предизвика законът със своята свръхрегулация, е едно увеличение на цените, от което ще пострадат потребителите и, второ – той насърчава търговските вериги да работят с вносители. В крайна сметка, законът ще удари българския производител“, добави той.
Матеев заяви, че е трудно да се изчисли колко са българските продукти в супермаркетите. Ако се приеме като методика над 50% от добавената стойност на един продукт да е създадена в България, поне в членовете на Сдружението за модерна търговия около 55% от стоките са български. При други анализи се посочват около 70%, обясни той.
„Който предлага закон, трябва да предлага и оценка на въздействието. Ние имаме право да се страхуваме, че цените ще се повишат“, заяви председателят на Асоциация “Активни потребители” Богомил Николов. Той посочи, че когато законопроектът беше гледан в 42-то НС, отговор на този въпрос не е получен. Йордан Матеев го подкрепи, като каза, че в мотивите към приетите промени от 42-то НС е пишело, че ще има оценка, но такава не била направена и последвало президентското вето.
Пламен Грозданов, изпълнителен директор на сдружение „Произведено в България”, смята, че с приемането на закона няма да има покачване на цените. Той допълни, че от четири години се говори за този закон и по време на 41-то НС е направена оценка на въздействието след обществена поръчка на икономическото министерство. Поръчката е спечелена от българска компания, която е предала анализа. В 42-то НС е бил внесен почти същият текст на закона. Той определи този текст като консенсусен, но заради политическото напрежение и ветото законът не е бил разгледан отново.
„Сега в България има нужда от този закон, защото две големи вериги не плащат с месеци на своите доставчици“, обяви Грозданов.
Йордан Матеев обясни защо според неговата организация храните ще поскъпнат. Той припомни, че модерната търговия оптимизира силно доставките от производителя до потребителя. Само защото търговците не доставят стоките до стотици магазини, а до логистични центрове, цените падали от 3 до 5%. „Законопроектът забранява модерната търговия на практика“, каза Матеев. Пламен Грозданов категорично отрече това да е вярно.
Матеев не се съгласи, че супермаркетите бавят плащанията. Той каза, че сега имало едно изключение - компания, която притежава две вериги. „Това е нелоялна търговска практика, а ние от няколко месеца водим разговори за саморегулиране на сектора. Имаме съвсем нова обстановка – ситуация на партньорство“, обясни той.
Запитан тръгват ли си големи имена от българския пазар, той припомни, че белгийската компания „Делез“ напусна страната. „Постоянното говорене за свръхрегулации създава напрежение“, каза той.
„Според проекта ако КЗК реши, че някой нарушава правилата, може да глоби търговската верига с до 10% от нейния оборот. При ниските маржове в търговията на дребно, това би убило всяка верига“, каза той по повод предложените законодателни промени.
„Не сме против саморегулацията. Не виждам каква саморегулация е обединението на търговските вериги да подписва споразумения с отделни браншови организации, които едва ли са представителни за страната“, отговори Пламен Грозданов. Той допълни, че е нормално да се налагат глоби при нарушаване на законите. Йордан Матеев репликира, че се сключват и споразумения с национално представителните работодателски организации.
Богомил Николов поиска по-ниско ДДС за храните, както е направила Румъния.
“Целта, която си поставяме със законопроекта, е да защитим българското производство, като гарантираме на българските производители равни условия за работа с търговските вериги”, обясни пред БНТ депутатът от БСП Корнелия Нинова.
Според събрани данни търговските вериги злоупотребяват, притискат производителите и ги поставят пред условия, които водят до фалити на фирми, освобождаване на хора от данъци и по-малко данъци в бюджета. Така обоснова причините за внесените промени Нинова и подчерта,че социалистите искат държавата да гарантира пазарни условия на работа, тъй като сега няма такива. Според нея 1 500 български компании са подкрепили законопроекта.